На другия ден сутринта Фани отпътува за Мадрид.
Пристигна с влака вечерта, уморена физически, но с бодър дух и ясна мисъл, с оная свежест на чувствата, с която я изпълваше твърдото й решение. Спа добре за пръв път от толкова седмици. На другия ден потърси Лесли, но последният бе заминал за Аранхуес. Остави бележка да й се обади веднага по телефона. След това купи списания и медицински книги от френската книжарница. Като се връщаше с такси към „Паласио де Ривас“ на улица „Алкала“ стана някакво убийство. Един пълен офицер с очила се улови за корема и рухна на тротоара. От устата му потече кръв.
Лесли се върна от Аранхуес следобед и веднага дойде при Фани в добро настроение, със смесено чувство на гордост и тревожна възбуда. Последният доклад който бе направил на шефа си за дейността на монархистите и фалангата, се потвърждаваше напълно и по-нататъшното развитие на събитията. Това бе приятно. Тревогата идеше от обстоятелството, че зад приготовленията на фалангата и зад убийствата на офицери — тези убийства бяха най-сигурният признак за превратите в Испания — се очертаваха все по-ясни — счупеният кръст и ликторски брадви.
Фани му поднесе уиски. Зелените й котешки очи святкаха лъстиво. Лесли предусети, че тя щеше да го натовари да върши нови глупости, но, дявол да я вземе, тази жена притежаваше неотразим чар!…
Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща. Той се възхищаваше от нея само защото в личността й гореше британският бяс, авантюризмът и пламенната смелост на една леди Стенхоуп. Като изслуша впечатленията й от Андалузия и Сиера Невада, той съзна, че само дяволът можеше да я изтръгне сега от Испания. Тя говореше бързо, отривисто. Образите на въображението и извираха буйно и се сливаха с бледорусата, твърда като диамант красота на лицето й. Но Лесли запази обикновеното си флегматично спокойствие. Приликата между човека и природата в Испания не го трогна ни най-малко. Вместо това той заяви хладно:
— Моят съвет е да не скиташ повече из Испания.
— Защо? — попита тя разочаровано. Неспособността му да се трогне от каквото и да било я дразнеше винаги. Такъв го познаваше и от детинство.
— Защото всеки ден може да избухне гражданска война. Отзарана убиха Есихо.
— Какъв е Есихо?
— Републикански генерал.
— Не ме интересува Есихо! — извика тя буйно. — Аз отивам в Пеня Ронда.
— Мисля, че ти отрязаха квитанциите.
— Да, но аз ще открия собствена болница!… Кой може да ми забрани това?
Лесли я погледна все тъй безстрастно, но сега вече запазваше с мъка спокойствието си. Не, това бе положително дивотия!… Ала заедно с това никога досега Фани не му се бе струвала тъй възхитителна. Лицето й пламтеше от решителност.
— Аз вдигам ръце от тебе! — произнесе той.
— Преди това ще ми помогнеш да получа разрешение от правителството.
— По какъв начин.
— Значи, да потърся други приятели?
— Върши каквото искаш.
— Ще се обърна към дон Алехандро.
— Полицията го арестува отдавна.
— Тогава ще потърся комунисти!
Те не са разположени към светските дами. Фани гневно изпи чашата си с уиски и запали цигара. — Какво ще излезе от всичко това? — попита Лесли. — Испанска повест за любов и смърт ли?
— Не зная!… Може би!… — произнесе тя умно —
О.
Закъсняла романтика!
— Наричай го, както искаш.
Тя изпусна дима от цигарата си с презрително свити устни, след това го погледна мрачно.
— Зная, че ти дотягам… Повече няма да те безпокоя.
— Това ултиматум ли е?
— Да, Лесли!
— Какво искаш точно?
— Ще говоря първо с Мюрие.
— Защо ти е Мюрие?
— Смятам да му възложа уреждането на болницата.
Безцветното лице на Лесли се усмихна доволно.
— Мюрие!… — произнесе той насмешливо. — Трудно ще го намериш. Мюрие и Клара се запиляха из Португалия.
Фани трепна от неприятна изненада. Тя си спомни, че флиртът им бе почнал пред очите й!… Клара, тази авантюрьска, й бе отнела Мюрие тъкмо когато Фани имаше най-голяма нужда от него.
— Знаеш ли адреса им? — попита тя бързо.
— Откъде мога да го зная?…