Фани скочи бързо и влезе в палатката, за да хвърли пеньоара и навлече една глупава черна рокля, с която се явяваше винаги пред него. Когато излезе, той бе вече в лагера и разговаряше с Робинзон. Щом я видя, той поздрави вежливо, като свали черната си плъстена шапка с широка периферия, докато с другата ръка стискаше молитвеника, който винаги носеше със себе си. Фани го покани да влезе в палатката. Тя помисли, че монахът ще откаже поради отсъствието на Оливарес и Мюрие, но за нейна изненада той прие. Стори и се, че лицето му бе изтощено и замислено.
— Мога ли да поискам една цигара? — попита той естествено, като остави молитвеника и уморено избърса потта от челото си с една грамадна груба кърпа, която извади от джоба на расото си.
Фани знаеше, че той не е пушач, но подобно на много други монаси употребяваше емфие. Ала сега навярно дори този единствен лукс на аскетичното му тяло липсваше, защото бе пропуснал да се снабди достатъчно с него в Мадрид.
Фани му предложи от цигарите си.
— Дойдох за една услуга — каза той, като направи смешна гримаса и се закашля от острия виржински тютюн. — Лекарят от Пеня Брава ми съобщи преди малко по телефона, че там има девет нови заболявания. Нашата линейка отиде тази сутрин в Досфуентес и още не се е върнала.
— Ще изпратя някого от моите хора — бързо каза Фани. — Впрочем вие можете да разполагате с тях напълно във всяко време. Изпращайте ги, където искате, без да ме питате.
Йезуитът се усмихна горчиво.
— Вашите хора не ми се подчиняват — каза той.
— Как така? — възбудено попита Фани.
— Вълна от анархия залива цялата страна — продължи той мрачно. — Снощи са убити в Ескориал трима августинци и други двама в Авила. Застрелян е също и нашият супериор в Гранада.
Фани го погледна смутено.
— Защо става всичко това?
— Защото ние изкупваме винаги греховете на управляващите класи. Това е съдба, срещу която не се съпротивляваме.
„Та вие не сте ли също управляваща класа?“ — помисли Фани, но в същия миг сърцето й се разтуптя силно от безпокойство за Ередиа.
— Изглежда, че ще има революция — каза тя.
— Да, ще има!… — потвърди той.
— Каква? Десничарска ли?
Ередиа не отговори. В дълбините на погледа му Фани прочете оскърбително недоверие. И тя почувствува болка от неговата затвореност, от това недоверие.
— Ще заповядам на моите хора да ви се подчиняват — произнесе тя сухо.
— Не трябва да ги дразните сега.
— Защо?
— Защото е опасно.
— Аз дойдох да ви помоля само за Робинзон. Ако заминем с линейката сега, ще се върнем чак довечера.
— Робинзон не ми трябва. Заминете с него.
— Благодаря — произнесе той с признателност, с признателност, която и се стори някак противна. — Трябва да отида на всяка цена в Пеня Брава.
— Епидемията се разраства, изглежда, ваксината ми не дава добри резултати. Колко суетни са нашите човешки усилия! — добавя той със скръбна усмивка.
— Надявам се, че втората модификация ще даде по-добри резултати.
— Едва ли! Възлагах най-големи надежди на вируса, третиран със сулфамиди. Разполагате ли с още свободни легла — попита той, давайки си вид, че отправя въпроса си някак си разсеяно и случайно.
— Разполагаме с 20. Можем веднага да ги удвоим.
— О, не! не! — възпротиви се той енергично — в никой случай не трябва да купувате повече легла и да влизате в нови разноски. Вие ще се разорите мисис Хорн.
— Няма да се разоря — каза тя презрително.
— Господ да ви възнагради — произнесе той. Това бе традиционната фраза, която испанските монаси употребяваха от незапомнени времена, събирайки милостиня за бедните. На Фани се стори, че сега тя прозвуча фалшиво и унизително. И тя каза:
— Аз не чакам нищо от бога. Очите на Ередия светнаха мрачно. Думите на Фани бяха твърде остри, за да не го засегнат. Нещо се бе променило между двамата, нещо, което може би изведнъж го накара да говори направо, и това бе твърдостта с която Фани отблъскваше всяка двусмисленост.