По-скоро, Жак!… По-скоро — извика Фани от входа.
Без да съзнава ясно какво върши, тя изтича в своята палатка и взе от куфара малък броунинг. Мушна го в джоба на мушамата си. Когато излезе, Мюрие се бе облекъл. Тримата се спуснаха тичешком към другия край на лагера, където светеха фаровете на кола.
— Робинзон! — викаше Фани, докато тичаха — Робинзон!
— Ида, мисис! — обади се гласът на шофьора.
От палатките надзъртаха болни с пръстени лица и хлътнали очи. Под лунната светлина те приличаха на мъртъвци, излезли от гробовете си.
— Всички вътре! — гневно извика Мюрие. — Всички вътре!
Към групата се присъединиха Робинзон и двамата папски шофьори. Брат Гонзало разправяше на всеки отделно с тракащи зъби, че отвличат отеца, и така идваше паниката. Тичаха към светлината на автомобилните фарове, през която се мяркаха фигури, въоръжени с къси пушки. Когато стигнаха запъхтени до мястото, Фани видя класическата сцена на всяка испанска революция: няколко ожесточени дрипльовци влачеха йезуита. Те го държеха за ръцете и го теглеха към колата, докато други двама го блъскаха немилостиво с прикладите на пушките си по гърба. До тях вървеше отец Оливарес, който се хвърляше и увисваше по ръцете им с надежда да спре ударите.
— Muchachos! … — повтаряше професорът по схоластика умолително. — Muchachos! …
Най-отзад вървяха Долорес и двете престарели кармелитки. Всички пищяха отчаяно и призоваваха Богородицата на помощ. Макар да бе ужасена като тях, на Фани се стори, че това, което ставаше, бе някак естествено, че то всъщност вече трябваше да стане, както бе ставало досега много пъти в испанската история. Дойде й на ум, че и йезуитите бяха традиционни властници в тази страна, че и те владееха безброй имоти и заповядваха над много души, работеха за събарянето на републиката и кога с гневни заклинания, кога с благи думи увещаваха народа да пролее още веднъж кръвта си и да върне на престола безценния претендент на безценната Бурбонска династия дон Луис де Ковадонга. И затова навярно дрипльовците, които пазеха републиката, бяха така разгневени.
— Оливарес! … — извика Мюрие на английски. — Търсете по телефона полковник Хил. Искайте помощ от казармата!
— Говорих с Хил — отвърна йезуитът. — Изпраща веднага кавалеристи.
— Спокойствие тогава, ще го отървем!
Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гойя в Прадо. Въпреки ударите, които му нанасяха, монахът се дърпаше силно и с движенията на ръцете си повличаше мъжете, които се държеха отстрани. Той едва бе успял да облече расото си. Върху разголените му гърди се мяташе едно просто желязно разпятие. Фани не забеляза никакъв страх върху лицето му, а само упорство и гняв.
— Спри, братко! … — обърна се той към единия от двамата, който му нанасяше особено силни удари. А после към другите: — Muchachos! … Няма да се подчиня на вас. Само законната власт може да ме отведе.
— Ние сме законната власт! — иронично каза човекът, който го блъскаше отзад.
— Какво искате от него? — извика Мюрие, като се нахвърли върху упорития републиканец и го изтласка настрани.
— Назад, чужденецо! … Не се бъркай в работите ни.
— Испанци! — патетично кресна Мюрие. — Защо мъчите един беззащитен монах?
— Ние не го мъчим, сеньор! Ние искаме само да го арестуваме.
— Защо ви е?
— За да го изправим пред народния съд. Конспирира срещу републиката.
— Не е вярно, момчета! Той се занимава само с лекуване на болни!
Всичко, което Фани видя — действията и думите, — се разви само в продължение на няколко секунди след идването им. Тя все още стоеше като напълно парализирана и не знаеше какво да предприеме. Докато правеше усилия да измисли нещо разумно, отнякъде дотича буйният брат Доминго и внезапно усложни положението. С решителност, която напомняше тая на Джек Уинки, но бе много по-благородна от неговата, защото никакво посолство не стоеше зад гърба му, той се хвърли напред и с пет-шест сполучливи удара събори двама от нападателите.
— Стреляйте!… — извика един от анархистите. — Стреляйте!
Настъпи суматоха. Брат Доминго с не твърде християнски удари повали на земята още един от защитниците на републиката, но падна на свой ред от удар на приклад в главата. Жените нададоха сърцераздирателни писъци. По монашески рефлекс от незапомнени времена старите кармелитки паднаха на колене и отново почнаха да призовават Богородицата. Те не бяха успели да вземат бонетата си и подстриганите им бели коси се развяваха зловещо в нощта. Храбрата и мълчалива Кармен — само тя и Фани не пищяха — удари шумна плесница на един от нападателите.