— Прекалено метафорично, но иначе не е лошо — каза Господарят Ли.
Глава 5
Отбихме се в колибата на Господаря Ли и се преоблякохме в по-удобни дрехи. Скрихме клетката под сламениците, а аз сварих малко ориз и излязох навън, за да намеря търговец, от когото да купя силния ферментирал рибен сос, който и двамата обичахме. Не бяхме спали повече от тридесет часа, но пък бяхме толкова възбудени от предстоящото разследване, че и през ум не ни мина да лягаме. Скоро след това отново се качихме на лодката и аз загребах към остров Хортензия.
Никога не бях виждал Ию. Остров Хортензия е територия на мандарините, така че посещението, за което вече разказах, беше първото за мен. Както и да е, преди да опиша какво представлява Ию, трябва да дам някои обяснения.
Историята на Китай е съпроводена от толкова много Големи наводнения, че учените просто не знаят как да се справят с тях. Едно такова наводнение, станало преди две хиляди години, Оставило пекинската равнина покрита с десетметров слой тиня и кал. Селището, което по-късно щяло да стане Пекин, било изградено на няколко етапа върху втвърдената кора, но гадателите решили, че в процеса е обърнато прекалено много внимание на мъжките влияния — янг — и твърде малко на женските — ин — и че този дисбаланс трябва да се коригира. Ин може да се подсили най-бързо, като се използва вода и така били създадени Северното, Централното и Южното езеро, които били изкопани в засъхналата тиня и напълнени чрез канали от реките Хун и Ша. (Всъщност наричат тези езера „морета“, но това може да доведе до объркване, затова на тези страници те ще бъдат наричани „езера“.) Изкопаната от коритата им пръст била струпана на огромна купчина и трамбована, така че се получил Въглищарският хълм — най-скъпата купчина кал в света. Когато копаели коритото на Северното езеро, се натъкнали на един скален масив, който бил оставен непокътнат. След време той бил покрит с пръст и засаден с хубави синьо-розови цъфтящи храсти, внесени от Брега на канибалите (Япония). Така се родил остров Хортензия.
Един ден, когато водата достигнала определено ниво, се случило нещо необикновено. Изведнъж откъм Северното езеро се разнесъл силен звук — омайно красив, но без определена мелодия или музикална форма. Сякаш го издавал огромен рог, само че имал нисък и дрезгав основен тон и се колебаел между хуаиг-чунг и ийнг-чунг — ниската и високата нота на нетемперираната хроматична гама. Неземният звук продължил само около минута. След това спрял и бил чут отново едва след шест месеца, когато развълнуваните учени обявили, че се появява точно в момента на зимното и лятното слънцестоене.
Явлението било проучено и се установило, че произлиза от една пещера на остров Хортензия — пукнатината се показвала над водата откъм югоизточния край, точно срещу града. В нея нямало нищо забележително, освен древните стенни релефи и рисунки, но един брилянтен млад учен музиколог обявил, че всъщност тя е музикален инструмент, създаден от древните жители, за да отбелязва слънцестоенето, макар че не можел да каже защо им е било нужно подобно нещо. Една дупка на пода на пещерата водела още стотина метра надолу в твърдата скала към недостъпна кухина, за която музикологът смятал, че е нещо като резонатор. Когато водата достигнела определено ниво, а температурата, влажността, може би дори и силата на слънчевите лъчи — нужните стойности, се създавало налягане, което всмуквало големи количества въздух. Той преминавал през сложна плетеница от тръби и кухини, които първоначално били смятани за естествени, но в последствие по стените им били установени следи от кирки и длета. След това излизал през горната част на пещерата.
„С две думи, отворите непосредствено над езерото са нещо като мундщуци, през които се вкарва въздух, вътрешната кухина е нещо като въздушна камера, а отворите на покрива са нещо като органови тръби. Това е особен орган, който функционира чрез всмукване, а не чрез изтласкване на въздух“ — казал музикологът, но никой не му обърнал внимание, така че той се оттеглил и създал миниатюрен модел на пещерата, от което спечелил достатъчно пари, за да си купи имение и благородническа титла.
(Неговият орган — шенг — оттогава е стандартен оркестров инструмент. Свиренето на него се отразява зле на белите дробове, защото работи чрез вдишване, а не чрез издишване, така че се е създала напълно погрешната представа, че никой майстор на шенг не може да надживее четиридесетте. Музикантът може да спечели бурни аплодисменти и да накара младите дами да хвърлят по него букети, а често да се хвърлят и те самите, просто като спре но време на изпълнението, за да се изкашля и изтрие устни с носна кърпа, напоена с кървавочервена боя. Това продължава докато на останалите оркестранти не им дойде до гуша и не се нахвърлят върху копелето с ритници, юмруци, нокти и зъби.)