Глава 6
Скоро след това ние седнахме на металната платформа до астрономическите прибори и започнахме да пием вино, тоест, Йен Ших и Господарят Ли се заеха да изпразнят козето мехче на последния, а аз — моето, което беше пълно със сок от сливи и оцет. Вътрешност тите на кукловода май бяха от желязо. Алкохолът никак не му влияеше и двамата с Господаря Ли, който беше в приповдигнато настроение, се разбираха отлично.
— Йен Ших, приятели — каза Господарят Ли, — когато идваш на този остров, ти не съобщаваш за присъствието си на никого. Дали случайно не си бил тук и преди две нощи, в двойния час на овцата?
— Не — отговори Йен Ших. — Тогава спях сладко-сладко у дома.
Господарят Ли посочи вилата на Ма Туан Лйн:
— Там се е случило нещо странно. Чул си, предполагам за таласъма, заради който Дяволската ръка не успя да подобри рекорда? Е, няколко часа преди да дойде на площада, този чих-мей без никакво съмнение е бил ето там, където ти соча.
Кукловодът погледна към вилата, после към Северното езеро, чиито води се плискаха в подножието на скалата, и накрая към отсрещния бряг. Там беше Пекин — Зеленчуковият пазар, където съществото бе паднало и умряло. Ужасните белези от едрата шарка бяха лишили Иен Ших от нормална изразителност на лицето, но все пак дясната му вежда достатъчно красноречиво се повдигна към горния край на главата му.
— Но как…
— А! Ето, че се досети! Знаех си! — каза щастливо Господарят Ли и се обърна към мен: — Вол, това е основната причина да сме отново на острова. Сега сме абсолютно сигурни, че чих-мей се е намирал край вилата на Ма Туан Лин съвсем скоро преди да го открият в саркофага в гробницата на Въглищарския хълм отсреща. Добре, а как е успял да стигне от тук до там?
— Предполагам, че…
Не успях да се доизкажа. Между вилата и Въглищарския хълм се простираше Северното езеро, а дали чих-мей умееше да плува? Да си представиш как чудовището гребе невъзмутимо, седнало в лодка и поставило откъснатата глава между коленете си, беше абсолютно нелепо, а и сякаш още чувах думите на леля Хуа по въпроса за таласъмите: „Вол, ако не можеш да избягаш на слънце, бягай към вода! Живите мъртъвци се боят от нея и дръзват да се намокрят само в много краен случай.“
Господарят Ли даде на Йен Ших последната глътка вино и запрати мехчето в езерото под нас.
— Мога да предположа, че някъде тук имаш скрити кирка и лопата — каза той на кукловода. — Нашата среща беше толкова щастлива, че бих искал да я удължа, така че, ако няма нищо спешно, което да изисква присъствието ти, бих ти предложил да ни помогнеш да открием откъде е минал таласъмът.
Очите на Йен Ших бяха много изразителни и в тях заблестяха искри:
— Фантастично! Ако не друго, поне ще мога да разказвам тази история с месеци — отговори той.
Господарят Ли се качи на гърба ми и тримата забързахме към вилата, като спряхме само колкото да вземем кирката и лопатата, които кукловодът беше скрил в една канавка недалеч. Скоро стигнахме до мястото, където тревата беше изцапана с кръв от мандарин и летяха рояци мухи. Помислих си, че Господарят Ли Ще ни накара да се раздалечим, за да започнем да търсим следи от дълги нокти, но явно имаше нещо друго предвид, защото посочи купчината пръст, от която бе изпълзяло чудовището, и каза:
— Тази пръст уж била изкопана заради някакъв започнат, но недовършен строеж. Само че на остров Хортензия се строй много рядко, а и не съм чувал за подобни планове. Опитайте се да намерите мястото, от което е извадена.
Започнахме да обикаляме голямата купчина, като си пробивахме път през храсталаци и бурен След това разширихме кръговете до диаметър, отвъд който не беше разумно да очакваме, че може да е изкопана пръстта и пренесена на купчината, но не намерихме никаква дупка. Оставаше възможността работниците да са били абсолютни непрофесионалисти и да са хвърляли изкопаното отново върху главите си. Копахме на няколко места в купчината, но навсякъде достигнахме само до твърда земя и изгнила трева.
— Достопочтени учителю, пръстта не е изкопана) оттук — казах аз накрая. — Трябва да е докарана от друго място.
— Тъкмо това — каза благо Господарят Ли, — си мислех и аз. Вероятността това друго място да се намира някъде около Въглищарския хълм на отсрещния! бряг е сто към едно. Таласъмите никога не се отдалечават много от саркофазите, в които се хранят. Нашият изглежда е попаднал, може и да е бил задрямал, в купчина пръст някъде около гробището и случайно заедно с нея е бил докаран дотук, а инстинктът му да се прибира у дома, му е позволил да открие пътя, по който е била прекарана пръстта. Щом един чих-мей е успял да направи това, значи ще се справим и ние.