Сега, след като вече знаехме какво търсим, не загубихме много време. Йен Ших замахна с кирката към високите храсталаци в подножието на една скала недалеч и едва не нарани левия си крак, защото сечивото не срещна никаква съпротива и описа почти пълен кръг. Разтворихме клоните и видяхме голяма черна дупка. Следите от тежко натоварени плъзгачи, както и изпопадалите буци пръст, премахнаха, всякакво съмнение. Изтичах обратно при Ию, за да взема факли, и се спуснахме в тунела, който водеше на изток, към Имперския град и Въглищарския хълм.
Известно време се спускахме, но после тунелът се изравни и аз нервно вдигнах факлата си, за да огледам тавана. Не беше прокопан скоро. Може би беше стар колкото и Ию. На тавана видях движещи се черни петна, наподобяващи паяци, а отвсякъде заплашително се чуваше капане на вода. Намирахме се под дъното на езерото и не ми се искаше да си мисля за срутвания. Единствените останали звуци издавахме ние.
— Чакайте! — каза Господарят Ли.
Той освети с факлата си една ниша в северната стена. Беше около десет метра широка и три метра дълбока, а подът й беше обсипан с каменни отломки. В дъното й забелязах голяма, неотдавна направена бразда, а по някои от отломките Господарят Ли откри стари следи от длето.
— Сякаш някой е открил древен фриз и го е направил на парчета, преди да го видят другите — каза той. — Вол, помниш ли отпечатъка, който намерихме във вилата на Ма? Може би е направен тук. В края на краищата, пръстта, прекарвана през този тунел, е струпала в задния му двор, така че няма начин да не е знаел нищо.
Продължихме нататък, без да попаднем на нищо интересно. Нервите ми бяха изопнати. Бях сигурен, че цялото семейство на онзи чих-мей живее там долу, а факлите ни безпогрешно подсказваха приближаването на нещо за вечеря. Стисках търнокопа като бойна секира, но не се случи нищо особено. След известно време тунелът започна да се изкачва и пред себе си забелязахме светлинка. Най-накрая стигнахме до няколко стъпала, които ни изведоха на каменна площадка, и пред нас се изпречиха дървена рамка и голяма двойна врата. Мъждука вата жълта светлина се процеждаше през процепа между крилата, които бях леко открехнати. Господарят Ли ни даде знак да изгасим факлите.
— Мисля, че се изкачихме на нивото на земната повърхност — прошепна той. — Струва ми се, че се намираме в изкуствена кухина под Въглищарския хълм и това обяснява защо пръстта е трябвало да бъде изкопана и закарана на остров Хортензия. Там не би предизвикала забележки и коментари. Това подземие е било изкопано съвсем скоро, при пълна секретност, под именията на най-богатите мандарини.
Тихичко се промъкнахме през вратата и влязохме в обширна зала, пълна със сандъци, струпани чак до тавана. На отсрещната стена имаше още една врата, през чиито пролуки също се процеждаше светлина, но тя не беше изкуствена, а слънчева. Погледнахме през най-голямата от тях и видяхме водна повърхност.
— Ха! — прошепна Господарят Ли. — Точно така! Това е контрабандистка афера, в която може бй са замесени най-високопоставени мандарини. Пред нас е каналът в основата на Въглищарския хълм. Баржите преминават митническа проверка при Та Каи Тиен, за предпочитане през нощта, и бавно тръгват към Шоу Хуанг Тиен, за да оформят документите им за износ. На средата на пътя, тук, ги чакат добре обучени товарачи, които отварят складовете и пренасят сандъците. След съвсем малко баржите продължават нататък и получават печат за разрешен износ без никакви проблеми, защото малко преди това са минали митническа проверка, а товарът им не би могьл да бъде подменен някъде по средата на канала.
Той замълча и след малко добави:
— Ползата очевидно е двойна. От една страна, те могат да плащат минимални вносни мита за практически безценни стоки, а от друга, да подменят декларираните на митницата боклуци с товари, които са скъпи и дефицитни, тоест, забранени за износ. Ако изнасяните стоки се търсят от богатите варвари, печалбите от контрабандата трябва да са астрономически.
Господарят Ли се обърна и тръгна към дъното на залата, където имаше още една голяма единична врата. Когато я приближихме, чухме гласове и той я открехна внимателно. Пред нас се намираше алхимическа лаборатория с множество работни маси, отрупани със стъкленици, горелки, хаванчета за стриване и най-различни други тайнствени прибори. Видяхме пет души.