Когато се отдалечихме достатъчно и ми омръзна да крача пипнешком, запалих факлата си и старецът не възрази. Като стигнахме до нишата, той я взе от мен и внимателно разгледа мястото, от което бяха изкъртени каменните отломки, без да спира да ругае монотонно. След това изведнъж излезе от унеса си и се обърна към Йен Ших:
— Е, приятелю, замесих те в нещо, което не бях очаквал. Добре поне, че не ни хванаха.
В отговор Йен ших му показа удивителната си, великолепна усмивка.
— Беше ми безкрайно интересно — отговори той съвсем искрено. — Би ли могъл да ги арестуваш?
— Струва ми се, че не — каза Господарят Ли. — Дебелакът, който нареди да убият чиновника, е не друг, а вторият по влиятелност евнух на Империята, известен на хората като Ли Котката. Има ранг на министър. За да го арестувам, ще ми трябва заповед, подписана от Сина на Небето, а докато я получа, контрабандата ще бъде прекратена, подземието ще се е превърнало в дом за нещастни сираци, а старата майка на чиновника ща се кълне, че горкото й момче е починало от тифусна треска, когато е било на четири годинки.
Господарят Ли посегна към виното, но си спомни, че е свършило.
— Искам да ги пипна за контрабандата, а не за убийството — продължи той. — И това няма да е никак лесно.
Господарят Ли извади едно малко нещо и го вдигна нагоре в светлината на факлата.
— Чаен лист? — учуди се Йен Ших.
— Точно така. При това много лош сорт. Разбира се, добрият чай е забранен за износ, така че, ако се продава нелегално на варварите, от него би могло да се натрупа истинско състояние. А този тук може да се изнася с тонове. Това е „та-ча“ — най-евтиният възможен чай и при това е развален. Вероятно го е заливало наводнение. На практика не струва нищо и все пак именно това листче Ли Котката хвърли в лицето на чиновника и очевидно е било толкова важно за него, че нареди да убият клетия нещастник, само задето го е изнесъл. Вие обяснете защо.
— Не, благодаря — каза Иен Ших. — Но искам да помоля за една услуга.
— Ако е по силите ми, дадено — отговори Господарят Ли великодушно.
— Считайте, че участвам във всичко това и ви предлагам услугите си, ден или нощ, винаги, щом обстоятелствата го изискват.
Дълбоко в очите на Йен Ших заблестяха и затанцуваха искрички и отново слънчевата му усмивка озари развалините на лицето му.
— Животът иначе е толкова отегчителен! — каза той.
Стигнахме до острова, където оставихме кукловода ла довърши работата си и аз загребах към града. Господарят Ли имаше да прави още много неща и не желаеше да губи никакво време. Накара ме да наема един паланкин и тръгнахме от кабинет на кабинет, от чиновник на чиновник, за да научим сведение тук, някой слух там, и слънцето отдавна беше залязло, когато се отправихме към дома. Умирах от глад, но поне Господарят Ли беше задоволил един друг свой апетит.
— Всичко е съвсем официално — каза той твърдо.
— Ли Котката си е осигурил охраната на Вълчия полк и смята да пътува до Йен-мен, в Шанси, за да разговаря с Великия страж. Вол, какво ли не бих дал, за да можех да съм муха на стената в стаята, в която се срещнат! Този нещастен чиновник е бил осъден на смърт само заради това, че е намекнал за евентуалното пътуване на Ли Котката, а какво толкова секретно може да има в един разговор с Великия страж на Йен-мен?
Разбира се, аз не можех да отговоря. Съсредоточих се върху бунта в стомаха си, докато платихме за паланкина и се отправихме нагоре по тясната пътека към колибата на Господаря Ли, за да се преоблечем, преди да отидем да вечеряме при Едноокия Уонг. Луната отново светеше ярко и старата баба Мин от съседната къща вече ни очакваше.
— Само не големи маймуни! — извика тя от прозореца си и се наведе, за да размаха юмрук.
— А? — изненадано възкликна Господарят Ли.
— Крадци ви идват! Джебчии ви идват! Главорези и мошеници ви идват! Ден и нощ! Пияници и тъпоглавци, курви и пирати, затворници и фалшификатори — добре, добре, добри Само не големи маймуни! — изпищя баба Минг на края на силите си.
Господарят Ли замръзна.
— Да не би случайно тази маймуна да имаше безвкусно нашарена муцуна? — попита той.
— Че каква друга маймуна може да дойде при теб? — извика старицата. — Не искам никакви маймуни с червени носове, сини бузи и жълти бради!