— Гхрхрхррр! — казах аз. Хряс! Чат! Хряс! Чат!
— Вол, би ли отделил костния мозък от тези?
— Гхрхрхррр! Гхрхрхррр! Гхрхрхррр! — отговорих аз.
— Добре, не се тревожи, аз ще го направя. Какво ще кажеш да изпечем пръстите на краката и ушите?
— Дали да не добавим и малко месо от гърдите? — попита Господарят Ли. Можем да го задушим на бавен огън с отвара от зелен фасул с червен пипер, а накрая да добавим много гъби.
— Звучи добре — каза Йен Ших. — Ще имаме време да направим и малко колбаси, нали?
— О, да, разбира се. Я сега да видим какво представлява карантията му.
— Гхрхрхррр! — казах аз.
— Вол, потърси малко горчица. Толкова е вкусна с колбаси! — извика Йен Ших. — Познавах един човек на име Менг Куан, който казваше, че веднъж купил горчица от Тан, занесъл я вкъщи и я забравил. Тя започнала да расте, развила гръден кош, глава, опашка и четири крака. Менг Куан се кълне, че го ухапала и побягнала. Повече не я видял.
— Какво е пил преди това?
— Предполагам, че разредител за боя. Като стана дума за това, дали не бихме могли малко да променим чертите на лицето му, но не напълно, и да сервираме на Великия страж панирано лице на интимен приятел?
— Гхрхрхррр! — казах аз.
Отидох с олюляване за горчица и кокосови орехи.
— Виждаш ли, Флакус — прошепнах аз. — Има времена, когато почтените хора трябва да се занимават с неща, които при нормални обстоятелства…
— Погледи само бъбреците и панкреаса! — Чудо! Ами черния дроб!
— Гхрхрхррр!
— Вол, ще ни трябват патладжан, домати, лук, зелени чушки, поне два сорта тиква!
Аз хвърлих кокалите в казана и ги сварих на бульон, след това ги счуках на сивкав прах, смесих ги с брашно и меласа и ги направих на малки топчета, които изхвърлих в защитния ров през прозореца, като наблюдавах как рибите ги ядат. Дрехите на Змията отидоха в огъня. Негорящите му вещи се бяха разтопили, така че никой не можеше да ги познае, след което също полетяха към водата, под акомпанимента на свински хълцания и оригания. От съществото не остана и следа — освен прекрасните блюда, които на угощението следващата вечер бяха сервирани на масата на Великия страж. Разбира се, аз и Йен Ших нямахме нужното социално положение, за да получим покана да присъстваме, но Господарят Ли и Ию Лан бяха почетни гости. Много ме успокояваше фактът, че тя не ядеше месо. Господарят Ли можеше да яде всичко, включително и „Дванадесетсъкровищен, петвкусен, меден еднорог“ — блюдото, което беше сервирано на Великия страж, като почетен специалитет. (Йен Ших и Господарят Ли бяха сварили бутовете на Змията с много листчета от хибискус и трябва да призная, че им придадоха много приятен розов оттенък.) Както казах, аз не присъствах, но чух отиващите си гости да разменят положителни отзиви. Сред тях бяха и двама много възторжени прелати.
— Имаше малко повече подправки, отколкото обичам, но все пак беше много вкусно — отбеляза Върховният жрец на Йен-мен, а конфуцианският му колега добави:
— Удивително сочни ястия.
— Гхрхрхррр! — казах аз.
Глава 12
Както Господарят Ли, така и Ию Лан, обявиха в своите Дълги скучни речи далеч преди края на угощението, че са изтощени. Ию Лан се измъкна, преоблече се в мъжки Дрехи и намаза лицето и ръцете си със сажди. Готвеше се да помага на баща си. Аз и Господарят Ли стояхме на една тераса в двореца и наблюдавахме Великия страж Долу в двора, седнал пред фургона на Йен Ших. Господарят Ли ми каза, че домакинът ни не е успял да се наслади както трябва на храната, защото непрекъснато са идвали да му докладват докъде е стигнало издирването на Змията. Очакваше се съвсем скоро и сам да тръгне да го търси, което според Господарят Ли, щеше да ни даде възможност да действаме.
— Вол, трябва да се доберем до клетката на Великия страж — каза Господарят Ли нервно. — Тези невероятни предмети изглежда могат да предават образи и звуци през територията на половината Китай, а може би и на по-големи разстояния. Ако разберем как се работи с тях, ще можем да предупредим Небесния господар навреме, за да не му прережат гърлото.
— Дали ще се осмелят? — попитах аз шокиран.
— Ако съдя по възбудените приказки на мандарина, чието лице се появи в клетката най-напред, мога да кажа, че Небесният господар се е хванал с нещо, което почти сигурно ще му докара неприятности. Струва ми се, че не си дава сметка за опасността — каза той брачно. — Мандарините, когато има опасност да загубят пари, са готови на всичко, а в сегашния случай има опасност да загубят и кожите си.
Представих си как Ли Котката и слугите му — Шопарът, Чакалът и Хиената — се втурват като побеснели плъхове към светия старец и се нахвърлят върху него. Потреперих.