— Достопочтени учителю — попитах аз, — чувал ли си някога за нещо толкова изумително, колкото са тези клетки?
Господарят Ли задъвка проскубаната си брада замислено.
— Не чак такова — отговори той. — В „Ту Янг Тса Пиен“, Су О описва „Огледалото на безсмъртието“ което е видял в страната на Лин. Казва, че това било кристал, който употребявали лекарите, защото пациентът ставал прозрачен щом застанел пред него и те можели да наблюдават вътрешните му органи и да откриват пукнатини в костите. Разбира се, Су О не е най-достоверният източник, но специално тази негова история е била потвърдена и от друго място, а именно от Хси Чинг Тса Чи. Двете описания съвпадат изцяло но във второто се съдържа и допълнителната информация, че кристалът е бил метър и двадесет широк и метър и осемдесет висок. Су О също така споменава и за по-малки, портативни варианти, които нарича „Виждащи перли“ и това е най-близкото до клетките нещо, за което съм чувал. Струва ми се, че принципът на действие на едното не може да се различава особено от принципа на действие на другото, макар че не е изключено и да греша.
Споменах, че стояхме на терасата и гледахме надолу към фургона на Йен Ших, пред който бяха насядали гостите, но още не съм го описал подробно. Беше огромен и едната му страна можеше да се спуска надолу и да служи за сцена, а имаше и плъзгащи се плоскости, с чиято помощ сцената можеше да стане дори още по-голяма. Брезентовото покривало също можеше да се разгъне от единия до другия край и закриваше кулисите. Там, сред плетеница от телове, въженца, зъбни колела, махала и макари, Йен Ших упражняваше занаята си, който се доближаваше до магията. Кукловодът подскачаше от една бамбукова платформа на друга с ловкостта на котка, дърпаше с ръце множеството почти невидими нишки, а долу на сцената главната кукла изпълняваше, например, Танца на Дракона, докато цял балет правеше пируети зад нея. (Истина е, че един побъркан благородник веднъж наредил да арестуват Йен Ших, защото направил една кукла толкова реалистична, че успяла да прелъсти жена му. Само намесата на майка му предотвратила избухването на голям скандал.) Към различните части на сцената се спускаха множество бамбукови пръчки, през които кукловодът имитираше гласовете на героите си. В по-сложните пиеси Ию Лан му помагаше, скрита зад параван на сцената, като поемаше женските и детските роли и местеше декорите. Те бяха нарисувани върху брезентови пана, които можеха да се въртят, а Ию Лан умееше да прави чудеса с осветяващите фенери.
Господарят Ли ми каза съвсем сериозно, че Йен Ших е най-добрия кукловод който някога е виждал, а може би и на всички времена. Споменавам това в пристъп на самосъжаление, защото тази вечер той щеше да изпълни своя шедьовър, а аз нямаше да мога да го гледам.
Един удар на цимбали оповести началото и публиката зашумя нетърпеливо. Завесите се вдигнаха и откриха ярко осветената сцена с добре известния декор — официалната резиденция на магистрат По вляво и градския публичен дом, „Къщата на радостта“ на майка Хсиен, вдясно. Още по-силни възгласи посрещнаха първите две кукли — Фу-мо (нормален герой) и Фу-чинг (палячо), които трябваше да въведат публиката в действието на пиесата. По традиция те си разменят реплики, които осмиват местните величия и текущите скандали, избухват в пародиен гняв и се удрят по главите със свински мехури. По-голямата част от репликите не достигаше до нас, но смехът на публиката показваше, че Йен Ших е свършил добре работата си. След това Фу-мо и Фу-чинг започнаха да разкриват собствените си образи, като се оплакаха от факта, че все повече домакинства страхливо прибягват до резета за вратите си и кучета пазачи, че пазителите на дивеча са превърнали бракониерството в опасно занятие, че вече има твърде малко кесии за вземане и че от месец в града не е идвал глупак, когото можеш да оскубеш с лекота. Докато продължаваше това, аз се опитвах да омагьосам Великия страж.
— Стой, стой! — шепнех тихо. — Изгледай цялата пиеса, и тогава тръгни да търсиш!
Ию Лан изтръгваше акорди от една пипа и очите ми се напълниха със сълзи, когато чух първия куплет на най-известната песен в цивилизования свят, изпята на толкова чист селски диалект, че просто ми замириса на кал н на тор:
Появи се и куклата на Сламения Хонг и когато я видях, аз се разплаках истински. От нея лъхаше толкова реализъм и автентична селящина, че ми въздействаше като потънал в калта бивол. Всяка дума, всяко плясване на сандал, всяко почесване от въшките в косата, всеки жест… всичко беше толкова истинско, че за миг ми се стори, че съм се върнал в милото си село и носталгията ме обгърна като тежък плащ. Селянинът караше прасето си на пазара, а Фу-мо и Фу-чинг бяха толкова изумени от този дар на боговете, че паднаха по гръб.