Сюжетът на „Сламения Хонг“ е невероятно заплетен. В пиесата се разказва за усилията на селянина да си вземе обратно свинята, отнета му от двамата мошеници, и с развитието на действието Йен Ших пускаше в ход всички кукли, с които разполагаше. Тъкмо се бях отпуснал блажено, за да гледам, когато Господарят Ли ме сръга в ребрата: — Да тръгваме!
Великият страж беше станал от стола и заедно с охраната си крачеше към двореца, така че нямаше какво да направя, освен да се наведа, за да може Господарят Ли да се качи на гърба ми. След това завихме зад ъгъла и от погледа ми се скри най-великата пиеса, изпълнявана от най-великия кукловод. Понякога животът е много несправедлив.
Свитата на Великия страж тръгна да претърсва коридорите и залите, а ние я следвахме по терасите отвън. В проклетия дворец имаше повече помещения, отколкото в мравуняк и всичко вървеше много бавно, но трябваше да сме абсолютно сигурни, че когато отидем да вземем клетката, никой няма да ни попречи. Най-лошото, според мен, беше, че непрекъснато минавахме по тераси, от които се виждаше представлението. Успях да видя някои моменти от пиесата, например, когато Фу-мо и Фу-чинг купиха от Сламения Хонг угоеното му прасе за един рядко срещан, безценен диамант от замръзналия Север (селякът беше роден на юг и никога през живота си не беше виждал лед). След това трябваше да продължа нататък и отново зърнах сцената, когато селският глупак по пътя към къщи реши да се порадва на придобивката си.
— Шиййййй-ут! Кучият му син се е изпикал в джоба ми и е избягал!
След това отново тръгнах и пропуснах момента, когато крадците посрещат завърналия се селянин с упойващо вино и побягват с всичките му дрехи, но успях да видя как Сламеният Хонг пада през един прозорец в спалнята на жената на магистрат По.
— Помощ! Напада ме гол демон!
Магистрат По, застанал на друг прозорец, се наслаждаваше на луната по подходящ неоконфуциански маниер.
— Млъкни жено! — скастри я той. — Превъзхождащият те мъж не долавя похотливи звуци или неприлични гледки.
След това отново престанах да виждам и чувам, докато заобиколим една кула, после отново зърнах светлините на фургона.
— Нападна ме гол демон, който не изглежда чак толкова зле!
— Жено! Трябва ми тишина! Ушите на превъзхождащия те мъж не са обезпокоени от неприятни звуци, а бъбреците и черния му дроб са пречистени от мързел и небрежност, фалш и поквара.
Великият страж изчезна някъде, така че се наложи да влезем през един прозорец и да обикаляме на пръсти по коридорите, докато го намерим отново. След това пак трябваше да излезем на терасата, за да не ни видят.
— Нападна ме гол демон, който не изглежда чак толкова зле и е надарен като кон!
— Млъкни жено! Превъзхождащият те мъж слуша само химните, които трябва, под акомпанимента на флейти и цитри, така че величието на добродетелта му да накара четирите сезона да се сменят хармонично и в света да се възцари порядък.
Тогава се случи едно от онези неща, които карат хората да завързват камък на врата си и да скачат в кладенец. Великият страж изчезна от погледа ни отново и пак се наложи да влезем през един прозорец, за да го търсим. Видяхме го, когато нахълтваше с хората си в залата за аудиенции и Господарят Ли въздъхна с облекчение, щом минаха през вратата зад трона и тръгнаха нагоре по стълбите. Сега трябваше само да се изкачим до прозорците на работния му кабинет, да изчакаме да го претърси и да излезе оттам, след което щяхме да сме спокойни, че повече няма да се връща. Господарят Ли щеше да има достатъчно време, за да отвори сейфа, а ако не в него, беше почти напълно сигурно, че ще намерим клетката горе, в стаята за тайни срещи. Излязох през един страничен прозорец и стъпих на малък перваз, разделен от глинена водосточна тръба. Понечих да се прехвърля от другата й страна и едва успях да отскоча назад в сянката, когато на прозореца оттатък се появи войник и се подпря на лакти върху перваза. Не гледаше към нас, но докато стоеше там, не можех да помръдна и на сантиметър.
— Проклет късмет! — измърмори войникът.
— Защо се оплакваш? Винаги е било така, мътните да го вземат! — изръмжа втори глас и на прозореца се показа още един войник.
— Можеше веднъж, поне веднъж, да ни сложат на пост откъм по-хубавата страна — каза първият. — Представи си само! Седим тук и зяпаме луната, а какво гледат онези оттатък? „Сламения Хонг“! Ето какво! А ние дори не го чуваме!