— Е, и? Ако не сега, ще слушаме после. Всички непрекъснато повтарят, че това било най-хубавото нещо под слънцето! — вторият войник се изплю презрително и бръкна в туниката си. — Ето, заслужаваме го!
Простенах мислено. В ръката си държеше мехче за вино от козя кожа, при това доста голямо, а ако им хрумнеше да останат на прозореца, за да го изпият на лунна светлина…
Точно това се случи, а ние стояхме застинали, без да помръднем, както ми се стори, с часове. Луната се движеше в неподходяща посока и сянката на водосточната тръба ставаше все по-тясна и по-тясна. Погледнах надолу и видях, че вече не мога да скрия сандалите си от приближаващата се ивица бисерно бяла светлина. След още няколко минути Господарят Ли щеше да е изправен пред много труден избор, защото единственият начин да се справим с войниците, ако ни видеха, беше да ги убием. За щастие, не се наложи да предприемаме никакви драстични мерки. Най-накрая двамата хвърлиха празното мехче навън и се прибраха, а Господарят Ли въздъхна облекчено.
— Да тръгваме! — прошепна той. — Ако ключалката на сейфа не е много сложна, може би все още имаме време.
Забързах колкото се може повече и когато се върнахме откъм южната страна на двореца, бурните викове и аплодисменти едва не ни събориха от стената. Фургонът и сцената се виждаха ясно. Разбрах, че завършва първата част на представлението. „Сламеният Хонг“ е много дълга пиеса и е разделена на две с антракт, за да може кукловодът да си почине. Краят на първа част е може би най-известната сцена в театъра въобще, макар че няма и ред диалог, а заема близо една трета от времето.
Действието се развива в „Къщата на радостта“ на майка Хсиен, където Фу-мо и Фу-чинг са закарали откраднатото от Сламения Хонг прасе. Магистрат По е изрекъл всичките си конфуциански клишета, най-нак-рая е осъзнал, че нещо става с жена му и е дошъл да я търси. Тя преследва Сламения Хонг, който пък преследва прасето си. Всичко това става в един коридор, от двете страни на който има множество врати.
Магистрат По се навежда и поглежда през една ключалка. Отдръпва се ужасен и скрива очите си с лявата ръка, а дясната разперва безпомощно. В това време през една от другите врати излизат двамата мошеници с прасето. Пресичат коридора и потъват в стаята отсреща, а магистрат По се навежда към съседната ключалка. От стаята, от която току-що са излезли Фу-мо и Фу-чинг, сега изскача Сламеният Хонг, гонен от жената на магистрата, а след тях се появява и един клиент, който се оказва набожен бонза, прекарващ времето си в компанията на красива млада дама, известна под името Малко Заблудено Пиле. Никой няма на себе си никакви дрехи. Последните двама замръзват от изненада в коридора и с разширени колкото чинии очи наблюдават как Сламеният Хонг и жената на магистрата влизат в стаята отсреща. Магистрат По се отдръпва ключалката, отново скрива шокирания си поглед с ръка, а зад него се появяват мошениците с прасето, Сламеният Хонг и съпругата на магистрата, следвани от някакъв набожен монах и млада дама, прибързано наречена По-шен (Да се дефлорира). Те нямат никакви дрехи и очите им са разширени като чинии. Клиентите и дамите остават в коридора, а магистратът продължава да наднича през ключалките. Врати се отварят и затварят, влизат и излизат хора, докато накрая на сцената се появяват всички възможни надути, проповядващи морал самодоволни и лицемерни типове, които можеш да срещнеш в Империята. Всички те са голи (имат само шапки, които показват какви длъжности заемат) и скоро също се включват в преследването на прасето.
Описах тази сцена малко по-подробно, защото исках да обясня какъв шум достигаше до нас на стената.
Освен това чувахме и ехото — смях, примесен с възторжен вой, при разпознаването на някой от героите, подигравки, дюдюкания и какво ли още не. Когато обаче се изкачихме съвсем малко под нивото на покоите на Великия страж, до ушите ни достигнаха едни други звуци. Дори и от толкова близо, не можах веднага да разбера, че това не са писъци, предизвикани от смях. Господарят Ли стисна рамото ми, а аз се хванах за парапета и се вдигнах нагоре, за да видим какво става зад високия прозорец на кабинета, в който бяхме подслушали разговора между домакина ни и Ли Котката. Точно когато се изкачих, Великият страж се втурна към нас, но без да ни вижда. Очите му бяха изцъклени от ужас и пищеше като обезумял, а аз преглътнах мъчително, защото видях какво го гони.
На една от скиците, която ни показа Небесният господар, беше изобразено второто божество демон, Чу-куанг (Бясно куче). Представляваше куче без глава и сега беше пред очите ни. Великият страж зави в последния момент и хукна назад към стаята, а когато чудовищният звяр спря, за да тръгне след него, получих възможността да го огледам по-добре. Главата му не беше отрязана. Върху дебелия охранен врат имаше козина както навсякъде другаде по тялото му. Сякаш беше роден без глава. И все пак, съвсем ясно чувах лаене. Как можеше да лае, ако нямаше глава?