Бръчките му се свиха още повече, след това се отпуснаха, защото взе решение. Той отново посочи с пръст и каза:
— В крайна сметка, пак ще бъде тигър. Донеси онова и гледай да не стъпваш в кръвта.
Стените отчасти бяха покрити с животински кожи и една от тях беше на голям тигър — с глава и лапи. Господарят Ли ме накара да я сваля, да отрежа внимателно лапите и да я закача обратно на мястото й така, че разликата да бие на очи колкото може по-малко.
— Никой не гледа внимателно тези неща — поясни той поверително. — Хората от висшите класи казват:
„Я, тигрова кожа“ и толкоз, а за всеки слуга, който попита: „Това нещо нямаше ли лапи?“ ще се намерят поне двама, които да му отговорят: „Ти си се побъркал“.
Проснахме още завеси, за да направим пътека до вратата, водеща към вътрешността на централната кула, и Господарят Ли въздъхна облекчено, защото резето не беше спуснато, а ключалката се отвори с шперц съвсем лесно.
— Вол, натопи тези лапи в кръв и направи ясни следи от кръвожаден тигър — нареди той, — Трябва да изглежда сякаш той е смъкнал завесите, докато е гонил хората из стаята, така че сложи отпечатъци и върху тях. Не забравяй и труповете. Накрая се върни заднишком до тази врата. Аз идвам веднага.
Направих каквото ми каза без да преставам да се чудя как смята да мине номерът му. Тигрите не плуват през защитни ровове, не могат да се катерят по отвесни стени и избягват претъпкани те с хора дворци и градини, но вече имах опит и реших да не казвам, че е невъзможно. След като Господарят Ли смяташе, че нещо може да стане, значи наистина може да стане. Тази мисъл ме поуспокои до известна степен, но тогава в никакъв случай не бих повярвал, че всичко ще стане толкова лесно и че заедно с това, ще извадим такъв необикновен късмет.
Тъкмо се наслаждавах на резултатите от труда си, когато малката врата към кулата се отвори и пред мен застана Господарят Ли, когото очаквах, придружен от някого, когото изобщо не очаквах. Мъдрецът водеше със себе си дъщерята на разбойника, вдовицата на Великия страж. Бяха решили, че тя все още не е достатъчно здрава, за да присъства на представление, което би могло да продължи повече от три часа. Когато видя касапницата, очите й се разшириха. След това изфуча, бръкна в робата си и извади една много внушителна кама. Следващото нещо, което помня, беше, че я опря във врата ми.
— Приятелите по игра не трябва да прекаляват — озъби се тя. — Позволих ти да дойдеш за няколко минута в леглото ми, а не да се мъчиш да ставаш Велик страж на Йен-мен!
— Уважаема, многоуважавана, Вол наистина е много силен, но не чак толкова — започна да я успокоява Господарят Ли. — Не той, а едно чудовище, което по случайност е наш приятел, излезе от кожата си и ние решихме, че е добра идея да представим всичко като дело на тигър. Хубави следи, нали?
Острието се отдалечи от гърлото ми, но не много. Очите на вдовицата святкаха враждебно към Господаря Ли.
— Реших, че тигърът ще е полезен и за друго — продължи той. — Докато те лекувах, имах възможност да зърна амулета ти. Родена си в годината на Тигъра, а боговете не винаги са много изтънчени, когато искат да наложат волята си. Много е вероятно да са пожелали да се омъжиш за някой друг и да раждаш герои.
Гласът му звучеше наполовина като на шаман наполовина като на мъдър съветник и не знам защо, но истеричният смях долитащ отвън, придаваше допълнителна тежест на думите му, вместо да ги омаловажава. — Сега, след като вече нямаш съпруг, ще трябва да избираш между две възможности. Или да заживееш по конфуциански, като набожна и смирена вдовица, или да получиш нужното позволение от жрец, за да се омъжиш повторно, подобно на първия път, тоест, да сключиш сделка, с цел увеличаване на бащиното ти богатство. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига да можеш да избираш кандидатите, а за да бъде налице тази щастлива възможност, от основна важност е ние с Вол да успеем да заминем оттук без никакви проблеми.
Тя свали ножа и аз знаех, че Господарят Ли е победил, но въобще не очаквах от устата й да чуя думите, които последваха:
— Не очаквах, че ще се стигне чак до убийство, но трябва да призная, че видях чудовището. Когато слизаше по стената застана срещу моя прозорец. — След това, образно казано, тя хвърли наръч бамбук в огъня. — Луната освети шареното му лице, което, разбира се, не може да се сбърка с друго. Според мен за вас е опасно да дружите със Завист, но все пак не е позорно.