Може би щях да кажа нещо глупаво, но Господарят Ли беше достатъчно близо, за да ме изрита по глезена.
— А! Нима го познаваш? — възкликна Господарят Ли приятно изненадан. — Толкова малко хора могат да се похвалят с това! Освен, разбира се, собствениците на онези стари клетки.
Тя не обърна внимание на хвърлената въдица и поклати отрицателно глава:
— Не съм казала, че го познавам. Само съм виждала древната рисунка в земите на баща ми. Чели са ми и стиховете, това е всичко. А сега трябва да ми обясните по-добре какво сте намислили.
Господарят Ли й обясни, а след това аз направих лепкави кървави следи от тигър надолу по стълбите в кулата и на още няколко места, включително и по един коридор известен единствено на младата вдовица и на някои от висшите сановници.
Предполагам, че историята вече се е разчула по селата оттук чак до градчето на Флакус Четвърти — как една красива принцеса била омъжена против волята си и заведена да живее на противно за нея място, как един вълшебен тигър отворил тайния проход, който водел навън от двореца на жениха (по-късно вратите били намерени широко отворени и навън водели кървави следи) и разкъсал недостойния приятел заедно с хората му, как принцесата се събудила една сутрин и намерила на възглавницата си половин брачен договор, откъснат по особен начин и с кървава тигърска лапа отгоре му, и как един стар шаман й гледал на листенца от бял равнец и й казал, че когато е била дете, духът на дядо й я е сгодил за Духа на тигъра, и как след краткотрайното овдовяване се явил принц (чиито могъщи гърди не можели да се видят от многото отличия и медали), който се бил родил, стиснал в ръка парче пергамент, Откъснато по особен начин и, хоп! то се оказало другата половина на брачния договор с тигровата лапа…
Няма значение, че дамата още не е избрала щастливеца (поне аз не съм чул такова нещо). Съвсем ясно е, че никой, дори баща й, не би посмял открито да се опълчи срещу Духа на тигъра, а от друга страна, тя разполага с колкото време пожелае, за да проучва отблизо възможните кандидати. Надявам се да не й доскучее и мисля, че селските разказвачи, които имат право да редактират там, където историкът не може да си го позволи, ще постъпят по-умно, ако не споменават за поповите лъжички.
Нямахме никакви проблеми. Опечалената вдовица взе всичко в свои ръце, започна да крещи заповеди наляво и надясно, а неоконфуцианците, вбесени от поведението на низшето женско същество, получиха покани за разговор, подпечатани с кървави тигрови лапи и всички протести секнаха. Следобед на следващия ден] фургонът на Йен Ших свободно премина но подвижния мост. Аз седях до кукловода, а Господарят Ли и Ию Лан яздеха мулета, натоварени с подаръци. Скоро навлязохме в земите на разбойниците като следвахме напътствията на вдовицата.
Когато се спуснахме в тесния каньон, сякаш някаква дълга, подобна на цепнатина уста, лапна слънчевата светлина. Цикадите показваха на практика защо ги наричат „точилари на ножици“, а гущери с очи от корал, ахат и тюркоаз се упражняваха да нравят лицеви опори, докато наблюдаваха как Ию Лан изучава околните фенг-шуи (вятър и вода). Беше очевидно, че двете купчини огромни камъни, подредени като тотеми, я безпокоят.
— Според твоето описание, съществото наречено Завист, е много мъжествено, а на това място долавям преобладаващи Ин влияния, не Янг — каза тя озадачено. — Вместо да са горди и изправени, тотемите са смирени и покорни и изглежда така са били замислени в самото начало. Но откъде-накъде светилището на една маймуна мъж трябва да внушава пълзене на четири крака в женско обкръжение?
Господарят Ли погледна отново картата, която му беше дала вдовицата на Великия страж.
— Мястото е това — каза той. — Без никакво съмнение. Йен Ших?
Кукловодът се усмихна и вдигна ръка красноречиво, в смисъл че предава топката:
— Дъщеря ми е специалистът. Аз мога да предложа само инстинктивната си реакция. — Ръката му спря с пръст насочен към тотемите. — Според мен те не са нито изцяло абстрактни символи, нито изцяло директни изображения, а нещо средно. Като примитивна писменост, например.
Господарят Ли се ухили:
— Приятелю, струва ми се, че умовете ни се движат в крак. Аз също мисля, че това е пиктограма, изобразяваща опечален човек с наведена глава, коленичил край мъртвец. Тази пиктограма присъства в най-ранните писмени паметници от времето на династията Шанг и означава „смърт“. Ию Лан?
— Да, възможно е — отвърна тя. — Много богини са свързани със Земята на Сенките и това би могло да обясни преобладаващото женско влияние наоколо, само че не ни казва нищо за мъжа с боядисано лице на маймуна.