Осем ловки демона

Войнът, както винаги, се превръща във фаворит и накрая богинята му позволява сам да занесе Прасковата на безсмъртието на едно угощение. Той се качва на колесницата, теглена от могъщи дракони, и по пътя минава покрай Юпитер, около когото вечно се върти пръстен от черепи, отмерващи Времето.

Лунни бисери украсяват главата на война,
дрехата му, от седемцветна дъга изтъкана,
озарява небето.
Пелерината му от комети е, а коланът —
от загубили пътя си звезди.
В канията му ярко свети слънчев лъч!
„Умира този, който се страхува!“ —
крещи той на звездата на Времето.
И в ръката му мечът блести.
И удря един череп, и отново крещи:
„Да гният тези, които не искат да станат!“
Изяжда войнът прасковата на Богинята
и се сдобива с живот вечен
като самото небе
или като ада.

Войнът е заслепен от завистта си към безсмъртието и когато Природата потреперва от ужас, той приема това като спазъм на удоволствие. Той е оглушал и когато птицата Чиао-минг го предупреждава, мисли, че му пее химн на радост. Загубил е разсъдъка си и е готов да извади камшика, за да удари всяка обикновена звезда, която се осмели да се изпречи на пътя му. И подкарва драконите още по-бързо.

Сама, на върха на своето царство
стои повелителката на езерото и планината.
Облаците надиплени коленичат пред нея
сиви, намръщени
поглъщат сребърната луна.
А богинята призовава бурята
да прокара пътека за стъпките й.
Тигрови очи се устремяват към
светлата диря в небето,
тигрови зъби оголени, тигрови нокти в земята впити
тигрови писъци долитат до драконите в небето
скачащи, бесни и огнени,
тигров смях посреща малката фигурка
и полетяла сред звезди и лунна светлина
тя пада от небето
в калта на земята.

Войнът се приземява невредим в едно блато и пътеката го отвежда до светилището на богинята. Там той попада на плодовете от живота си с нея — в две кутии открива две бебета и два амулета. Момченцето е сгърчено, уродливо малко създание, а на амулета му пише: Хуай-ай — „Злоба“. Момиченцето е хубаво, но погледът му е страшен и на амулета му пише: Фенг-ло — „Лудост“. В трета кутия, войнът намира огледало и амулет, на който пише Чу-ту — „Завист“. Поглежда се в огледалото и вижда, че богинята наистина му е дала лицето на завистта. Грабва Злоба и Лудост и побягва обезумял в горите, а историята му завършва с много странен куплет:

Тъжни чакали плачат с кървави сълзи
треперещи лисици тук мрат,
а бухали с по хиляда години живот
лудо се хилят.
Куче бяло по луната лае
и трупове буди,
на своя гроб сив призрак се мае
и пее песен на войн.

Отстъпихме назад от последния надпис и се спогледахме.

— Велики Буда! — възкликна Йен Ших. — Това ми прилича на побъркана люлчина песничка!

— Или на това, или на Ли Хо, когато има тежък махмурлук — каза Господарят Ли.

Той настоя да преведе всяка дума от текста, преди да отидем до другото произведение на изкуството, за което ни беше казала дъщерята на разбойника. Промушихме се през една тясна пукнатина, завихме наляво и се озовахме в друга зала, също осветена от слънчеви лъчи през тавана. Обикновено невъзмутимата Ию Лан ахна, а аз извиках.

Пред нас беше крадецът на клетки, нарисуван на стената преди незнайно колко столетия, но все още запазен. На врата на човека маймуна беше окачен амулетът „Завист“, а в ръцете си държеше ужасните деца Злоба и Лудост. Главата му беше наведена и след миг разбрах защо на това място преобладаваше Ин, а не Янг. Господарят Ли взе факлата от ръцете ми, запали я и освети потъналата в сянка срещуположна стена, а моят черен дроб се превърна в буца лед. Никой не помръдна, никой не каза нищо. Пред нас се откри рисунка, два пъти по-голяма от тази на Завист и мога да кажа, че през живота си съм виждал малко на брой по-ужасяващи неща.

— Завист трябва да е бил най-смелият войн на всички времена — каза Господарят Ли със страхопочитание. — Това е Хси Уанг Му, Великата и ужасна владетелка на Запада, поне докато ние китайците не сме се опитали да я опитомим и поставим на сигурно място в пантеона. Това обяснява защо онези тотеми на смъртта са поставени отвън. Тази дама е повелителка на болестите, а нейни слуги са Гарваните на Разрушението.