Горещата вълна отмина и видях парче неизсъхнала земя със зелена трева, на която играеха децата. Седем танцуваха в кръг, хванати за ръце, около осмото. Всички те бяха удивително грозни — с ниски дебели туловища, ц гротескно големи глави и непропорционални черти. Някой свиреше на лютня и те пееха безсмислена детска песничка — силно и пронизително:
При „осем“, детето в средата се наведе, отскубна две шепи трева и се хвърли злобно напред с главата, а аз реших, че играят на нещо като „Свиня на хълма“, което не е за боязливи деца. Хванатите за ръце изглежда имаха право само да ритат, да блъскат и да пречат с телата си, докато „козлето“ очевидно можеше да използва нокти, зъби и каквото му дойдеше наум. Стана голямо меле. Най-сетне „козлето“ успя да се измъкне от кръга, а другите деца се разбягаха, заливайки се в писклив смях. То ги подгони и реших, че детето, което успее да улови, ще заеме мястото му в кръга, но загубих всякакъв интерес към играта им, когато видях музиканта, който акомпанираше на песента им.
Ию Лан държеше в ръце една от древните клетки и дърпаше металните й пръчки като струни. Изведнъж нещо проблесна и ме накара да спра и да замигам, а когато отново можех да виждам, красивата шаманка вдигна дясната си ръка, докосна първо лявата, после дясната СЯ вежда и накрая върха на носа си — с едно плавно движение — и ми кимна, а аз разбрах, че трябва да направя същото. Повторих жеста. Ию Лан се усмихна, вдигна ръка и разтвори стиснатите си Пръсти, сякаш ми показваше съкровище — в дланта й имаше малък метален предмет, наподобяваш вилица, но само с два зъба.
Разбрах, че тръгвам към нея, че съм много близо. Тя бавно приближи предмета до устните си, духна между зъбите и до мен достигна лек ветрец. Обгърна ни прекрасна мека мъгла, започна да ръми, образуваха се цветни дъги, а ароматът на мокра трева, земя и цветя беше толкова гъст, че по него би могло да се ходи. Въздействието на Ин беше така силно, че не можех да направя нищо друго, освен да се доближа до Ию Лан, нежно да обвия ръце около раменете й, да прошепна името й. Дъщерята на кукловода стоеше съвсем неподвижно. След малко вдигна устни към моите.
— Това е ужасно унизително! — казах аз.
— О, не знам — отговори Господарят Ли. — Имаш още един чифт панталони, а за сексуалните сънища може да се говори много. Чрез тях повечето мъже получават шанс да се срещат с по-качествени жени, а спестените финансови средства са огромни. Освен това, твоите сънища са толкова хубави! Сигурен ли си, че не си чувал някъде тази детска песничка?
— Сигурен съм, учителю — отговорих аз. — През целия си живот съм слушал подобни песнички, но тази — никога.
Имаш добро — ухо отбеляза той с безразличие.
— Повечето хора, които измислят войнствени песничка за деца, използват думи, свързани с битки и бой. В истинските произведения такива неща изобщо не се споменават и авторите им се придържат към традиционните елементи — кози, козлета, братчета и сестричета. Не ти ли се стори, че тези деца удивително приличат на статуите на старите богове, които видяхме край Ию на остров Хортензия?
Не ми се беше сторило, но сега разбрах, че той е прав, макар и да не можех да си обясня как спящият ми мозък бе превърнал уродливите статуи в лудуващи деца.
— Едва ли е някаква мистерия, че сънят ти започва със суша — добави той, — но все пак има нещо, не мога да го определя съвсем точно, което ме интригува. Ако отново започнеш да ухажваш на сън, искам да ми кажеш.
Сушата в съня ми можеше да се обясни с това, ме пътувахме през район, сполетян от това бедствие. Навсякъде виждахме селяни, копаещи кладенци, които се мъчеха да запазят всяка капка вода от пресъхващите потоци. На небето нямаше и облаче, горещината беше убийствена, а бонзите и жреците се трудеха денонощно ад молитвите за дъжд и магиите. Когато викаха Ию ан през нощта, почти винаги беше, за да прави магии за дъжд. От пътниците чувахме, че там, откъдето идват, положението е същото и колкото повече приближавахме Пекин, толкова по-сухо и по-горещо ставаше.
Някъде по пътя Господарят Ли се сдоби с алхимическо оборудване и химикали, намери бала отвратителен евтин чай и започна да търси експериментално начини за превръщането на презрения та-ча в чуу-ча, достатъчно добър, за да удовлетвори и вкуса на Императора. Една вечер, след като бяхме установили лагера си, Господарят Ли извика: