Приближих се през горещината тъкмо навреме, за да видя как „козлето“ се измъква от кръга и подгонва другите деца. Лютнята свиреше отново. Обърнах се по посоката на звука и тръгнах натам. Изведнъж ме ослепи светкавица и когато прогледнах отново, видях Ию Лан с клетката в ръка. С другата тя направи ритуалния жест И яз го повторих — лява вежда, дясна вежда, върха на носа. Дланта на шаманката се разтвори и в нея видях друга двузъба вилица. Този път тя не я вдигна към устните си. Погледна ме замислено и тръгна към ниското, иззидано от камъни гърло на кладенеца недалеч, а когато стигнахме до него, ми посочи голямото ведро, окачено на макарата. С недвусмислени жестове ми показа, че иска да се спуснем долу.
Ведрото се оказа достатъчно голямо и за двама ни. Освободих въжето и започнах бавно да спускам ведрото в тъмнината. Макарата скърцаше силно, но пък и въжето беше здраво. По стените имаше рисунки — жаби, подскачащи в кръг една след друга. Отдолу идваше ужасна миризма. Вонеше на разлагаща се плът и нещо ръмжеше — приличаше на приглушен тътен. Опитах се да кажа на Ию Лан, че трябва да се връщаме, но тя непреклонно посочи надолу.
Продължих да спускам. Ию Лан оглеждаше внимателно стената и се напрягаше да види нещо на слабата светлина, идваща отгоре. Започна да се чува някакво бълбукане и стана толкова горещо, сякаш бяхме в пещ, а убийственото ръмжене не преставаше. Вонята беше непоносима.
Ию Лан докосна рамото ми и посочи. На стената видях голям черен кръг, но не можех да го достигна. Започнах да люлея ведрото напред-назад все по-силно и се уплаших, че въжето може да се изплъзне от потните ми длани и да паднем при онова нещо на дъното, каквото и да беше то. Въпреки това продължих да люлея, докато накрая успях да достигна черния кръг с лявата си ръка. Беше дупка в стената. При третия опит успях да се уловя за един издаден камък и да притегля ведрото до ръба, Ию Лан скочи пъргаво на пода на тесния проход, а аз завързах ведрото за камъка и я последвах.
Шаманката ме поведе напред към някаква мека светлина. Оказа се, че идва от зала, на чийто под имаше мъх, подобен на дебел мек килим, осветена от отвори на тавана, през които проникваше слънчева светлина. Дъщерята на кукловода ми се усмихна и вдигна ръка към устните си. Духна между двата зъба на малката вилица и лековитата, съзидателна сила на Ин изпълни помещението, заедно с мъглата, дъждовните капки и дъгите. Ию Лан пристъпи напред и я прегърнах.
— Много сладострастно — каза Господарят Ли, като произнесе „сладострастно“ бавно и с любов. — Фактът, че сексът е преди всичко женска работа, е получил признание в Ин метафората, която използваме, за да го означим: „облаци и дъжд“. Това обяснява мъглата и дъгите, но след това се събуждаш и… и се измиваш… А защо наистина трябва да се изчервяваш като зрял домат и езикът ти да се завързва на възел всеки път щом Ию Лан мине покрай теб?
— Нищо не мога да направя — казах аз смутен. — Знам, че е нелепо, но нищо не мога да направя.
— Ами защо подскачаш като подплашен заек всеки път щом баща й те погледне?
— Учителю, постави се на мое място! — отговорих аз.
— Че как бих могъл? Не съм играл на облаци и дъжд откакто бях на деветдесет.
Мъдрецът затътри крака, за да си вземе мехчето с вино, и си затананика „На младини красавиците търсеха леглото ми, но леглото на стареца е пълно само с кокали“. Събрах един наръч тръстикови листа, за да се избърша, обърнах се на другата страна и отново заспах.
Когато стигнахме Пекин, ужасната суша не проявяваше признаци, че скоро ще свърши. Градът се задушаваше от жегата и червения тухлен прах, с който е известен навсякъде, а освен това небето беше натежало от Жълтия вятър, представляващ огромни облаци ситен жълт пясък, които ветровете носят откъм Монголската пустиня. Обикновено пясъчните бури свършват към края на четвъртата луна, но когато фургонът на Йен Ших премина през портата на града, вечерта на втория ден от петата луна, колелата му издълбаха коловози в твърдото, хрускащо пясъчно покритие, а вятърът, шибащ брезентовото покривало съскаше като настръхнала котка, готова да се сбие.
Господарят Ли се уговори да се срещнем с Йен Ших на другия ден на остров Хортензия, след което кукловодът и дъщеря му обърнаха фургона към къщата си. Аз наех един паланкин и с мъдреца тръгнахме веднага към дома на Небесния господар. Стигнахме до Забранения град, блестящ като императорска корона на залез слънце, точно когато барабаните оповестяваха затварянето на портите. Пуснаха ни веднага, но пред вратата на кабинета на светеца застана една старика, която служеше при него в продължение на много години.