— Днес той никак не е добре — каза тя. Лицето й беше уморено и разтревожено. — Изпълнен е с енергия, но нещо не е наред и трябва да ви помоля да дойдете утре сутринта. Обикновено се оправя малко, след като се наспи.
Вратата на кабинета беше открехната и чух как Небесният господар разговаря с някого на архаичен, официален език, който звучеше почти като религиозен напев, а доколкото го познавах, това изобщо не беше в стила му.
— Ако продължава да изпитва болка — каза Небесният господар звучно и авторитетно, — намажи го с избистрена мас от крак на снежен леопард. Дай му да ние от яйчена черупка на дрозд, пълна със сок от манго, в който има три щипки стрит рог от носорог. Приложи пиявици и ако не настъпи подобрение, помни, че нито едно същество на този свят не е безсмъртно и че ти също ще трябва да умреш.
Вратата се отвори. Зърнах за миг светеца, седнал зад писалището си със затворени очи, с протегнати сякаш за молитва ръце. След това от кабинета му излезе едно младо момиче слугинче и затвори вратата. То носеше малко кученце на копринена възглавничка. Животното явно беше болно, защото едва дишаше и момичето беше толкова угрижено, че дори не ни забеляза. Имаше простовато открито лице и бих се обзаложил на всичко, че само си беше направило чехлите — бяха на розови катерички, подскачащи сред жълти цветя.
— Често ли е така господарят ти? — попита Господарят Ли възрастната жена.
— Не, Ваша светлост. Само от време на време, но след като си почине, отново идва на себе си.
— Утре ще дойдем пак — каза Господарят Ли обърна се и тръгна към изхода.
Пътуването с паланкина към дома се оказа като плаване в море от фантастични цветове — пясъчните бури са величествена гледка на залез слънце — и лицето на Господаря Ли ставаше ту златно, ту алено, ту виолетово и розово, а дълбоките бразди на тревогата оформяха черни, лъкатушещи линии но челото му.
— Страхувам се за добрия си стар учител — каза той след известно време. — Да не забравяме, че някак ся е успял да излъже един мандарин, собственик на клетка, да му я предостави, защото е искал да наругае останалите. Тези типове са опасни. Ако умът на Небесният господар е излязъл от релси, докато е имал вземане-даване с тях, всички можем да си имаме сериозни неприятности, така че е най-добре да вкараме тези копелета зад решетките колкото се може по-бързо.
Учителю, нима вече не можем да го направим? — попитах аз. — Знаем за пещерата и как фалшифицират чая.
— Само че също така знаем, че зад цялата работа стои Ли Котката, а той е достатъчно могъщ, за да накара пещерата под Въглищарския хълм да изчезне — отговори Господарят Ли мрачно. — Много лесно би могъл да бави следствието в продължение на шест месеца, а в това време всички живи свидетели, включително и ние двамата, ще умрат от неизвестна болест. Не. Сега трябва да открием кои са останалите членове на конспирацията, да намерим слабата брънка на веригата и да я принудим да свидетелствува срещу останалите.
Господарят Ли разпери ръце и се загледа в звездите.
— Но, дявол да го вземе, аферите на мандарините не са толкова важни — каза той отчаяно. — Важни са тези клетки, съществата, които изглежда са свързани с тях и крадецът, който може и да е, но може и да не е войнът, превърнат в маймуната човек Завист. Само да можеше Небесният господар отново да овладее ума си! Никой не знае колкото него за боговете и демоните отпреди три хиляди години и ако някой би могъл да се добере до дъното на тази история, това е той.
Стигнахме до Небесния мост на ъгъла на Улицата на очите и Алеята на мухите и Господарят Ли каза на носачите да ни оставят пред винарната на Едноокия Уонг. Там той нае няколко потайни личности, за да разберат къде е Хо Чуанг-ию — мандаринът, чието лице се беше появило в клетката преди Небесния господар — и след два часа научихме, че въпросната личност е отпътувала за императорския дворец в Чанг-ан и ще се върне след ден-два. След като вечеряхме, ние се върнахме у дома и този път старицата Минг не ни посрещна с крясъци за големи маймуни. И двамата спахме спокойно и непробудно, макар че бих предпочел да спя неспокойно и да сънувам Ию Лан.
Глава 15
Малко след зазоряване на третия ден от петата луна, когато Жълтият вятър временно беше утихнал и небето беше светло и синьо, няколко лъча слънчева светлина огряха повърхността на Северното езеро и докоснаха кърмата на гребната ни лодка, докато с плясък се придвижвахме към остров Хортензия и с изумление видях, че първите вълни на жегата вече се гърчат като прозрачни гущери в горния край на скалата, където беше входът на Ию. Денят отново щеше да е убийствено горещ, но докато завързвах лодката за кея, на сърцето ми олекна. Йен Ших вече беше пристигнал и носеше факли, както му беше поръчал Господарят Ли.