— Тази никаквица наистина е удостоена с тази чест — отговори той и се поклони до земята, след което извади един пергамент с имперския печат.
Господарят Ли прегледа документа и му го върна. Лисиците щяха да разследват смъртта на кокошката, но какво би могъл да направи той?
— Много добре. Продължавай — каза той рязко, завъртя се на пета и тръгна навън към магарешката каруца, а аз го последвах.
— Учителю, много лошо ли беше? — попитах аз, когато тръгнахме.
— Убийството ли? — попита той троснато. — Беше нарязана на парчета.
— Копелета!
— Ако имаш предвид Шопара, Хиената и Чакала, прав си, но не те са убийците — каза Господарят Ли.
— Какво! — хлъцнах аз.
— Може би те са я повикали навън, може би те са я държали, но не те са я убили. Тези животни биха я накълцали като касапи аматьори, а този, който я е убил, е владеел изкуството до съвършенство.
— Да не би освен всичко останало да си имаме работа и с побъркан хирург? — попитах аз с половин уста.
— Нищо подобно — отвърна мъдрецът. — Имаме работа с много компетентен тип, чието умение да убива не може да се подлага на съмнение, така както не може да се подлага на съмнение добрата калиграфия. Но най-напред трябва да посетим кукловода. Вол, не забравяй, че шпионинът в дома на Небесния господар може и да е научил, че Йен Ших и дъщеря му ни помагат, а в момента това може да се окаже нездравословна дейност.
Иен Ших печелеше доста добре от занаята си и живееше в голяма и удобна къща, макар и откъм лошата страна на Езерата със златни рибки, на югоизток от Небесния мост. В предния двор нямаше жива душа и когато никой не ни отвори вратата, сърцето ме заболя, но след малко в задния двор чух удари на чук и весело подсвиркване, така че се успокоих. Заварихме Йен Ших край фургона си до конюшнята да кове някакъв механизъм за нова кукла на светлина от фенер.
— Ию Лан пак отиде по шаманска работа — каза той след като ни поздрави — и не можах да заспя. Няма да се прибере цяла нощ. Нещо интересно?
Господарят Ли разказа накратко какво се беше случило и Йен Ших го изслуша внимателно. Споменах вече, че ужасното му обезобразено лице не можеше да изразява емоции, но погледът и движенията на тялото му бяха достатъчно красноречиви. Побесня, когато научи за странния опит за убийство и едва сдържа гнева си, когато чу за съдбата на горката Тъпоглавка.
— Казваш, че не са я убили онези три копелета — гласът на кукловода беше тих, но ръцете му трепереха от желанието да удуши някого. — Тогава кой?
— Ще си поговорим с него за тази работа след малко — отговори Господарят Ли. — Ако искаш, можеш да дойдеш с нас. Докато съм там, искам да свърша и още нещо, така че не е изключено да се позабавим.
— Имам на разположение цяла нощ — отвърна Йен Ших мрачно и скочи на капрата до мен.
Половин час по-късно Господарят Ли, Йен Ших и аз бяхме въведени в една мрачна стая в една още по-мрачна кула, която се издигаше в края на Стената на плача, зад дръвника за екзекуции на Зеленчуковия пазар. Дяволската ръка беше потен, пиян и със зачервено лице и когато бутна каничката към Господаря Ли, разля виното върху голямата дъбова маса, край която седеше.
— В какви времена живеем, Као! — изръмжа той. — Целият свят се е побъркал! Чудовища изскачат, за да попречат на удара ми, а мечовете не прощават такова нещо! Хората ми връчват за изпълнение ужасяващи заповеди и аз трябва да… Слушай! Чуй ги само! Такива са откакто таласъмът ми отне рекорда!
Искаше да каже да слушаме мечовете и наистина, когато долових металическото подигравателно дрънкане на стомана, кръвта ми се смръзна. На Главния екзекутор на Пекин са поверени четирите най-велики меча — от Първи до Четвърти господар — рожби на кръвосмесителния съюз между мъжкия меч Ган-джиянг и сестра му Мо-йе, изковани от черния дроб и бъбреците на Чудната ядяща метал зайка от планината Кун-лун. Когато не ги използваха, те висяха за дръжките си на кадифени въженца в една малка кула с прозорец, гледащ към дръвника за екзекуции, и през ветровитите вечери, когато хората минаваха покрай Стената на плача, можеха да ги чуят как пеят за кървави победи. Пееха и сега — подигравателно — а екзекуторът беше запушил ушите си с ръце.
— Накарай ги да спрат, Као, можеш ли? Кажи им, че не бях виновен аз за този пропуск! Не съм искал да ги опозорявам! — Дяволската ръка заподсмърча.
— Разбира се, че мога — отвърна Господарят Ли.
— Забравяш, че към височайшите особи трябва да се обръщаш писмено. Само равните по ранг могат направо да разговарят с принцове. Вол, спомни си доброто си възпитание и поискай разрешение да прочетеш този апел. Сигурен съм, че мечовете ще простят на нашия приятел.