Господарят Ли надраска една бележка и ми я подаде, а аз изтичах нагоре по стълбата към малката стая в кулата, където висяха мечовете. Разгънах бележката и прочетох:
„Затвори проклетия прозорец!“
Блестящите остриета се триеха в камъка и леко подрънкваха. Погледнах към дръвника навън, потреперих и затворих прозореца, който беше леко открехнат. Закачих куката на черчевето и мечовете престанаха да се оплакват.
— Е, простен ли е Дяволската ръка? — попита Господарят Ли, когато слязох долу.
— Да, учителю. Съгласиха се, че обстоятелствата, при които е допуснал грешката, са били екстремни и повече няма да недоволстват — отговорих аз.
— Слава на Буда — прошепна екзекуторът, преглътна половин литър вино и донесе нова кана. — С това свали от плещите ми само един от демоните, Као. Но има и други — добави той мрачно.
— Като например глупавата малка слугиня. Каква беше присъдата? „Бавно съсичане“, така ли? — попита Господарят Ли.
— В какъв свят живеем, Као! — измърмори Дяволската ръка. — „Бавното съсичане“ не е шега, а отгоре на всичко трябваше да търпя като свидетели и онези три животни. Копелетата се хилеха и кикотеха, като че ли са отишли на панаир, само че аз им го върнах. След няколко секунди горкото момиче не чувстваше нищо, само че те въобще не разбраха.
Йен Ших стоеше мълчалив и неподвижен. Изведнъж вдигна поглед.
— Мехура ли използва? — попита той.
— Точно така — отговори екзекуторът.
— Добър човек — отбеляза Господарят Ли. — Обясни на Вол, защото в очите му виждам въпросителни знаци.
— Ще направя нещо по-добро от това. Дяволската ръка стана на крака със залитане, затършува в едно чекмедже и извади нещо подобно на свински мехур с някакви особени възли по него. Мушна го под лявата си ръка. Дясната му ръка се сви рязко и сякаш по силата на някаква магия в нея се появи дълго тясно острие. Още едно свиване — и то изчезна.
— Екзекуторът разсейва свидетелите само за част от секундата и страданията на жертвата приключват — каза той с тържествен, назидателен глас, с доста надебелял от алкохола език. — Свидетелите не могат да разберат нищо, защото екзекуторът държи под мишница Плачещото бебе и прави още един, този път бавен и дълъг разрез…
Дори Господарят Ли и Дяволската ръка подскочиха, въпреки че знаеха какво ще стане. Когато ужасният писък блъсна тъпанчетата на ушите ми, аз едва не се ударих в тавана. Последва още един.
— Къси, чести стискания за мъж, бавни и дълги за жена — обясни Дяволската ръка. — Ще ви издам една тайна. Използвал съм Плачещото бебе при всички „Бавни съсичания“ през последните десет години, независимо дали семейството на осъдения ме е подкупило, или не.
— Ти чудесно разбираш от работата си — каза Господарят Ли. — Независимо дали си служиш само с острие, или само с мехур, или и с двете. Не мога да възразя, но все пак ми се ще да погледна заповедта за екзекуцията, ако нямаш нищо против.
— Да имам нещо против? Откъде-накъде? Као, както ти казах, светът съвсем се е побъркал! Всички са луди и тази заповед само го доказва още веднъж.
Палачът започна да тършува в друго чекмедже и след малко подхвърли на Господаря Ли някакъв официален документ. Мъдрецът го разгъна, приближи го до светлината и го огледа дълго и внимателно. После го сгъна отново и го върна.
— Приятелю, ще трябва да подсиля лошото ти впечатление от психическото здраве на света — каза мъдрецът. — Искам да разговарям с една видна личност и на път за тук дори си направих труда да съставя документ, който, между другото, е официален. Можеш да го добавиш към колекцията си от безумни неща.
Господарят Ли извади лист хартия от робата си и го подаде, а Дяволската ръка го погледна, както би погледнал кобра.
— Не може да го искаш сериозно!
— Да, но го искам.
— Као, все едно е да поканиш Черната чума на чай! Или да плуваш в кипящо олио! Аз съм убиец, Као. Това е професията ми и в нея съм добър, но винаги пребледнявам, когато това същество…
— Нали не възразяваш? — прекъсна го Господарят Ли с ледено официален тон.
Дяволската ръка се обърна и излезе, залитайки, навън. Чувах го как мърмори, докато пресича съседната стая: „Луди! Всички са полудели! Целият скапан свят е побъркан!“ Господарят Ли се обърна към кукловода и му каза тихо:
— Йен Ших, струва ми се, че ще е добре, ако успееш да намериш дъщеря си и останеш при нея. Още не съм съвсем наясно какво ще излезе от всичко това, но едно зная със сигурност. Тази афера започва да навлиза в доста зловеща фаза.
Кукловодът повдигна едната си вежда.
— Заповедта за екзекуцията на малката слугиня наистина предвиждаше „Бавно съсичане“ — каза Господарят Ли. — Познавам подписа много добре и мога да кажа, че не беше фалшив. Заповедта е издадена от Небесния господар.