Аз се вгледах втренчено в него. Бях вцепенен и не разбирах нищо. Йен Ших беше замръзнал на мястото си. След това пое дълбоко въздух и разпери широко ръце:
— Екзекуторът е прав. Целият свят е полудял.
Той се обърна и излезе бързо през вратата, а докато стъпките му кънтяха в съседната стая, чувах как мекият му баритон се издига към пълното с жълт пясък небе:
Приближих се до масата, надигнах каната и преглътнах малко от силния алкохол, който Дяволската ръка и Господарят Ли наричаха вино, и след като престанах да кашлям, се почувствах малко по-добре, макар че не кой знае колко. Екзекуторът се връщаше и по дрънкането на вериги познах, че със себе си влачи окован затворник.
— Ти си десет пъти по-луд от целия свят, Као! — извика Дяволската ръка.
— Защо? Защото търся компанията на един чудесен приятел, кротък като малко агънце и два пъти по-мил? — попита Господарят Ли благо.
Екзекуторът и затворникът влязоха през вратата и светът пред очите ми се завъртя. Мекото, тлъсто тяло, жабешката стойка, слюнките, стичащи се от отпуснатите устни…
— Три пъти по-мил — поправи го Ханджията шеста степен Ту.
Глава 18
Всеки историк рано или късно стига до тази глава от книгата си, от която няма как да излезе победител. Ако откровено включи нужния материал, читателите му ще побягнат с писъци в нощта, ако не го включи — все едно, че не пише история. Така например учените, които се борят с войните на Трите царства, трябва да скърцат със зъби и да включват мъдри коментари за Седемте светотатства на Тсао Тсао, а аз трябва да се заема с непосилната задача точно да предам думите на един ужасен ханджия. За тези, които го чуват да говори за първи път, ще е много трудно да не си помислят, че изразите му са само още едно оръжие в и без това препълнения му арсенал, но не, те просто отразяваха втората му мания. Първата беше да убива.
— Вол — каза ми веднъж Господарят Ли, — никога не забравяй, че Ханджията шеста степен Ту наполовина произхожда от коренното население. Нашите предци са отнели плодородните земи и са прогонили дедите му в скалистите планини, където почти не е имало препитание. След това там са открили минерални залежи и са прогонили оцелелите в маларичните блата, където пък съвсем не е имало какво да ядат. Гладът се е превърнал в жестоко наследство за коренното население, нещо, гарантирано по рождение на всеки негов потомък. Така че в психологически смисъл Ханджията шеста степен Ту е бил роден гладен.
Днес, когато Ханджията се обожествява все повече и повече, дори и най незначителното редактиране на думите му би се изтълкувало като ерес. Ако пропусна едно-единствено прилагателно, рискувам да бъда разкъсан на парчета от ревящата тълпа, но все пак трябва да помоля за прошка, поради особените обстоятелства. Когато видях зловещото му лице в кабинета на екзекутора, всичко пред очите ми се завъртя и известно време не чувах нищо, освен едно силно бучене, а когато то затихна, разговорът вече беше започнал.
— … о, да, о, да, о, да, Ию е построено от Осемте ловки шамани, за да превръща музиката във вода. „Вода на залязващото слънце“ — така казваше старата ми баба, макар че това име може би заблуждава не по-малко от „Агнешка супа с три риби“, в която няма никакви риби. Няма и агнешко. Йероглифите за „риба“ и „агнешко“, когато са написани един до друг, означават „вкусен“, така че името всъщност е „Тривкусна супа“ и се приготвя от пилешки гърдички, рапани, шунка, бамбукови пъпки, грах, сусамово масло, пилешки карантии и оризово вино. Обичам да я сервирам преди шаран а ла Су Тунг-по, който се приготвя много просто, като всяко творение на гений. Само измиваш шарана със студена вода и го напълваш със зелеви кочани, след което го натриваш със сол и го…
— Ханджийо Ту — прекъсна го Господарят Ли, — Осемте ловки шамани са…
— … изпържваш в тиган с лук, а когато е почти готов, добавяш малко джинджифил, портокалова кора и сос от ряпа. Су Тунг-по е измислил и „Салатата за бедни“, която върви чудесно с шарана — прясно зеле, зряла ряпа, диви боровинки и овчарска торбица. Добавяш малко…
— Ханджийо Ту…
— … ориз и вряща вода и може да стане и на супа, но трябва да внимаваш с водата. Великият Чиа Минг пише в своите „Основни познания за яденето и пиенето“, че водата за „Супата за бедни“ трябва да е от сняг или скреж и да се нарони в тенджерата с кокоше перо. Ако използваш гъше или паче перо, рискуваш да получиш колики, които според него ще получиш и ако готвиш свинско, змиорки или щипоци на огън от черничеви дърва. Чиа Минг също така много се тревожи за спанака…