— Ханджийо Ту! Осемте ловки шамани са носели клетки, които понякога са използвали, за да си говорят на големи разстояния, но мисля, че в тях е имало и още нещо, което са охранявали осем божества демони. Твоите хора знаят ли нещо за това? — успя да попита най-накрая Господарят Ли.
— О, да, о, да, о, да! О, богове, да! В клетките са били ключовете.
— Какви ключове?
— Ключовете, за музиката, която се превръща във вода, разбира се, а за пазачите се говори, че са били много странни и почти толкова опасни, колкото и спанака, за който Чиа Минг пише, че е чуждо растение, внасяно от Непал — много неприятна страна, населена от коварни същества — че същността му е студена и хлъзгава и ако го ядеш, рискуваш да ти изстине стомаха, а ако го ядат малки котки и кучета, краката им ще се изкривят, така че да не могат да ходят. С кучетата е по-лесно, защото поне могат да се използват за кенгхсиен — кучешката яхния, която толкова много е обичал Конфуций и е включил в неговата „Книга за ритуалите“, но представа нямам какво би могло да се направи с кривокраките котки.
— Ханджийо…
— Освен ако котките не са кърмачки. Чел съм, че момчето Император Чинг Тсуанг много обичало ориз „Свеж вятър“, който се приготвя от ориз, драконов мозък, драконови очи на прах и котешко мляко, но да си призная, имам чувството, че „котешко“ е печатна грешка… Освен това, ако котката е бяла, ястието може да стане много опасно, защото белите котки ходят по покривите и ядат лунни лъчи, а яденето на лунни лъчи може да доведе хората до лудост. Разбира се, на юг котките се ядат както и всичко останало… Там ядат дори големи водни б…
— Ханджийо Ту! — изкрещя Господарят Ли. — Осемте божества демони, които са охранявали ключовете в клетките, са имали брат, човек, който е станал велик войн. Твоите хора знаят ли нещо за него?
— Брат? Не знаех, че са имали брат човек. Били са много странни и ако наистина са имали брат, той сигурно е изглеждал като гигантските водни буболечки, които ядат хората на юг. Казват, че имали вкус на омар, но истината е, че имат вкус на леко превтасало сирене.
Сервират ги със сушени осолени дъждовни червеи, който имат вкус единствено на сол. В южната част на Хупе ядат пепелянки и задушени мармоти, а деликатесът на Лингнан са малките плъхчета. Наричат ги „Медени пипчета“, защото сладурчетата се потапят в мед и след това се пускат на масата, а те пълзят наоколо и писукат: „пи, пи, пи“. Вечерящите ги ловят за опашките и ги лапат сурови. В по-изисканите домове дори ги оцветяват с естествени оцветители, за да подхождат на сервиза за хранене — например снежнобели „Медени пипчета“ обикалят около яркочервени порцеланови купи, от които долитат слаби хълцукания.
— Ханджийо Ту!
— Хълцуканията издават малки рачета с меки черупки, потопени в оризово вино, подправено с каменна сол, черен пипер и анасон и те са толкова пияни, че нямат нищо против угощаващите се да ги загребват е черпак и да ги изяждат сурови. Като плъхчетата. На другия край на скалата са слоновете, разбира се, а краката на слоновете от юг са сред най-големите деликатеси на света, ако успеете да избегнете жлъчта. Тя се събира в крайниците им и се мести от крак в крак със смяната на сезоните. Слонският крак без жлъч се пълни с фурми и се пече в сладко кисела смес от оцет и мед. Единственото нещо, което не ядат на юг е…
— Ханджийо шеста степен Ту! — изрева Господарят Ли. — Знаеш ли нещо за същество, което е половин маймуна, половин човек, има сребристо сиво чело, сини бузи, червен нос, жълта брада и понякога го наричат Завист?
— Завист? Завист, о, да! О, да! Той е предизвикал всичко, разбира се. Някак си успял да накара боговете да обърнат гръб на земята, да придума слънцето да запали небето и Птиците на чумата да нанесат опустошителен удар, заради слънцестоенето, разбираш ли? Ако слънцестоенето не било настъпило, слънцето щяло да стане още по-горещо и… Но точно в този момент се намесили осемте шамани и когато приключили със Завист, той станал кротък като агне, а именно агнета не ядат на юг. Мисля, че е много вредно да се яде агнешки черен дроб, който може направо да стане отровен, ако се яде със свинско. Точно както най-обикновеният джинджифил може да стане отровен, ако се яде със заешко или с конско месо. Не че конското месо не е отровно и без това. Император Чинг се кълне, че конските бъбреци са смъртоносни, а Император У-ти казал на Луан Та — придворния си некромант, че предшественикът му издъхнал, защото ял конски черен дроб. И все пак, конското сърце, ако се изсуши, стрие на прах и добави към виното, може да възстанови паметта, а ако спиш на конски череп вместо на възглавница, може да се излекуваш от безсъние…