— По-добре е да ме носиш. И него някой го е пренесъл, а жегата е прекалено силна за старческите ми крака.
Качих стария мъдрец на гърба си и тръгнах, но скоро съвсем изгубихме от поглед светеца, тъй като тръгнахме през някакви лабиринти от висок жив плет. Градините в Забранения град са направени за аристократи, а не за селяни, и всички красиви гледки са проектирани така, че да са достъпни само за спокойни погледи, намиращи се на височината на паланкин. Пешеходците не могат да видят кой знае какво, докато не достигнат някое открито пространство, а когато ние излязохме на открито, аз спрях така внезапно, че Господарят Ли едва не прехвърча над главата ми. Когато отново се намести удобно, го попитах с изтънял глас:
— Учителю, възможно ли е да има повече от един Небесен господар?.
Старият светец беше толкова далеч от Портата на спокойните старини, всъщност беше стигнал чак до Великия театър, че дори ако подтичвах, щеше да ми е трудно да взема това разстояние за времето, за което го беше взел той.
— Дай да съсредоточим усилията си върху този — каза Господарят Ли с мрачен, напрегнат глас. — Хвани го, Вол!
Аз хукнах напред по алеите между разцъфтелите олеандри и наровете, докато не стигнах запъхтян до Извора на Бисерната метреса. Обърнах се и погледнах назад, където би трябвало да бъде Небесният господар. Там нямаше никаква немощна старческа фигура. Вдясно също нямаше никой. Пред мен беше външната стена на Забранения град, така че оставаше само вляво. Погледнах натам и едва не паднах възнак. Далече, много далече, между Залата на величествения мир и Павилиона на десетте хиляди извора малката прегърбена фигура се мъчеше да мести напред двата си бастуна и да влачи след тях крака.
Господарят Ли замръзна на гърба ми. След това пръстите му се впиха в раменете ми.
— Хайде да опитаме още нещо — каза той тихо. — Свий настрани и карай напряко между Двореца на спокойната земя и Двореца на хармоничното съчувствие, като че ли сме се отказали и тръгваме към Западната цветна порта.
Направих както ми каза и след няколко секунди отново тичах сред плетеница от храсти и дървета. След още четири минути Господарят Ли ми каза да спра, да хукна с всички сили назад и при първа възможност да свия вляво. Изкачих се на малко възвишение, легнах по корем и пропълзях напред между ниските храсти, а Господарят Ли протегна ръце покрай ушите ми и раздалечи два потънали в зеленина клона. Пред нас се простираше обширната, мека като кадифе ливада пред Двореца на установеното щастие и черният ми дроб се превърна в бучка лед.
Небесният господар тичаше през ливадата като пантера ниско приведен, и грациозно прескачаше препятствията. Семплата му одежда на жрец се развяваше зад него като хвърчило и той развиваше такава скорост че десетте панделки и поясът му с избродирани облаци плющяха във въздуха подобно на крила на летящ гълъб Той подскочи над един голям камък, който аз бих могъл да преодолея само ако се покатеря отгоре му, увисна за миг във въздуха с разкрачени като на танцьор крака и се оттласна с бастуните, за да придаде допълнително ускорение на тялото си, преди да стъпи отново на земята. Светецът продължи да тича, докато не стигна до Залата на духовната храна. Ако бяхме продължили в посоката, в която бяхме тръгнали първоначално, сега точно щяхме да излизаме от храстите, от които се виждаше залата и Небесният господар изведнъж спря, протегна несигурно бастуните напред и отново се превърна в престарял, немощен и недъгав човек, който едва ходи.
— Учителю… Учителю… Учителю…
— Защо тази нотка на изненада? Не сме присъствали на истинско чудо, откакто кучешката глава разкъса Великия страж. Крайно време беше нещо да се случи — каза Господарят Ли с висок, пресипнал глас. — Вол, назад към Залата на литературната задълбоченост. Бързо!
Накара ме да заобиколя залата отстрани, през множеството градинки, след това надникна през един прозорец и влязохме вътре. Отвори една ключалка с шперц, минахме през някакъв празен кабинет, накара ме да го пренеса през страничния прозорец, през терасата отвън и през друг прозорец влязохме в кабинета на Небесния господар.
— Помниш ли малкия, подобен на четчица предмет, който осемте шамана са използвали, за да задействат клетките? Предполагам, че Небесният господар е имал такова нещо, когато е предавал съобщението си на мандарините. Намери го — нареди Господарят Ли.
Помещението беше пълно със сувенири, събирани в продължение на повече от сто години служба и би ни отнело цял месец, за да претърсим всичко, но от време на време си струва да започнеш от очевидното. Господарят Ли обърна едно бурканче с четки за писане и ги разрови. Изведнъж ръката му замръзна. Вдигна много бавно една от четките и я задържа срещу светлината. Беше невероятно стара, с каменна дръжка и косми от опашка на северен елен.