— Нещо толкова сериозно, колкото ако не настъпи слънцестоенето — продължи Господарят Ли тихо. — Момчето ми, малко науки са така черногледи както теологията, но все пак, може би ще е добре да вземем предвид Доктрината за бедствията, която е най-главният принос на династията Хан по тези въпроси. И в И-чипг, и в Хуай-нан-тзу се твърди, че природните бедствия не се предизвикват от Небето. То само позволява да настъпят. Ако хората умишлено нарушават естествения порядък на нещата, боговете отказват да се намесват, когато природата се очиства от отровата Обикновено това става с някакъв катаклизъм и тогава невинните страдат наравно с виновните. Е, единственият начин хората да научат нещо е да го набиеш в главите им с топор.
Господарят Ли взе клетката, завърза я за пояса си отново и я прикри с полата на одеждата си.
— Според Ханджията шеста степен Ту — добави той замислено, — коренното население е вярвало, че Завист почти е успял да предизвика бедствие със слънцестоенето, но са му попречили осемте ловки шамани. Знаем много добре, че или Завист, или някой удивително добър актьор все още е тук и е намислил нещо, а проблемът с китайските митове е в това, че никой не знае къде точно свършват и къде започва реалността. На Височайшия Джеда никак няма да му стане приятно, че лично водачът на таоистите го моли да въведе отново Доктрината на духовете, но само по себе си това не би трябвало да…
Той замълча, след което ми нареди да се наведа и да го кача на гърба си.
— Единственото, което можем да направим сега — каза той мрачно, — е да тръгнем по списъка с мандарините и да намерим слабата брънка от веригата. Може да се наложи да счупиш някой и друг кокал на тези мизерници, момчето ми, но така или иначе, трябва да видим кой от тях ще пропее. Трябва да намерим възможност да ги тикнем зад решетките. Назад към града, към Винарйата на Едноокия Уонг. Бързо!
— Да, учителю — отвърнах аз и хукнах като състезателен кон.
Глава 20
Във винарната на Едноокия Уонг Господарят Ли нае няколко безделници, за да проследят всички мандарини и евнуси от списъка, след което ме поведе през задната брата към една гъста плетеница от притиснати една в друга къщи, която представляваше задънения край на Алеята на мухите. Навсякъде между тях имаше свързващи проходи, така че докато стражите успеят да се доберат до стаята на този, когото търсят, той да има време да стигне до Тибет.
— Невестулката също е кореняк — каза Господарят Ли. — Много се съмнявам, че ще ни каже нещо повече от Ханджията Ту, но все пак сме длъжни да го попитаме. Знаеш ли къде живее?
Зарадвах се, че и аз мога да допринеса с нещо.
— Трябва да завиваме все наляво — отговорих, — Ако щеш вярвай, учителю, но няма да се върнем там, откъдето тръгнахме.
Започнахме да вървим наляво, наляво, наляво и бихме се върнали в задънения край на уличката, ако нямаше тесен успореден проход, който ни отведе вдясно. Невестулката живееше на последния етаж, но замръзнахме на местата си, защото видяхме, че на външната врата са разлепени молитви. Отвътре миришеше на тамян и се чуваше тъжен вой, Бутнах вратата и веднага ми стана ясно, че Господарят Ли няма да може да попита нищо. Невестулката беше в много тежко състояние и се въртеше трескаво върху сламеника си, а младата му жена се мъчеше да му помогне. Когато видя Господаря Ли, тя се зарадва неимоверно.
— Спасете го, Ваше височество! — примоли се тя. Ако някой може да го спаси, това сте вие. Всички останали се боят да не се заразят и побягнаха презглава.
Мъдрецът ме накара да задържа Невестулката неподвижно. Прегледа зачервените му очи и изсъхналия език, обложен с особен жълт мъх, подобен на козина, след това опипа малките подутини под мишниците и по слабините му.
— Оплаквал ли се е от главоболие и отпадналост?
— Да, Ваше височество.
— После от треска и особена реакция към светлината?
— Да, Ваше височество! Крещеше, че светлината го заслепява.
Господарят Ли се изправи и размърда рамене.
— Мила моя, не мога да ти обещая нищо — каза той внимателно. — Трябва да се надяваме и да се молим, за което ще са ми нужни малко храна, вино, книжни пари, дванадесет червени нишки и Бял Тигър Голям Буреносен убиец.
Разбрах, че всичко е в ръцете на Невестулката. Господарят Ли прибягва до лечение с вяра само когато иска да осигури на опечалените някакво занимание, за да ги разсее. Той отвори малкия прозорец, който гледаше към плетеницата от покриви на Пекин, и промърмори:
— И сто Бели Тигъра Големи Буреносни Убийци пак може да не са достатъчни.
— Учителю?
— Може да не са достатъчни, Вол — повтори той и като се отръска като куче, което излиза от вода, добави: — Ако Завист постигне своето. Проклятие! Може и да си въобразявам. Хайде да направим каквото можем.