Това означаваше да изрежем от хартия един тигър и на него да напишем: „Еднорогът е тук“, за да предизвикаме звездата покровителка, която неутрализира болестотворните влияния. След това порязахме ръката на болния, за да източим достатъчно кръв, колкото да оцветим тигъра. Жената на Невестулката донесе другите неща двамата с нея коленичихме в молитва, а Господарят Ли разпери ръце над пациента.
— Невестулка, щом като си се разболял в деня йеп-хсу, на север си се сблъскал с Божествения убиец с развързана коса, който лети в небесата — започна да припява като жрец мъдрецът. — Не юг си се сблъскал с Птицата Напаст, а на изток си срещнал Петте Призрака, но опасността е на запад, където си ядосал тигъра, който е Край на Есента, Острието на Метала и Свършек на Великото Тайнство.
Господарят Ли поръси наоколо с вода и тамян и вдигна ръце и очи в западна посока.
— О, Божествени Бели Тигре на Грабливите Демони на Петте Посоки, на Талисманите на Болестите, на Разрухата на годината, на Портата на скръбта, на Госта на Погребението, на Духовете на Мъртвите, на Небесните Отдели и Земните Гори, на Земята и Небето, на седемдесет и двете хоу, на осемте триграми, на Деветте Двореца и на Бурята на Централния Палат. О, велики господарю, Тигре, ти, който влизаш в къщите ни и устройваш големи кланета, о, Тигре, ти, който причакваш плячката си край пътищата и зад кладенците, о, Тигре, ти, който се спотайваш зад камината и в антрето, о, Тигре, ти, който стоиш зад леглото и зад вратата на всяка къща, о, Тигре, ти, който трябва да преживееш всички съдби, о, Бели Тигре, Велики Бели Тигре, недостойният ти слуга Невестулката те е обидил жестоко и ние ти предлагаме неговата храна! Предлагаме ти неговото вино! Предлагаме ти неговите пари! Предлагаме ти неговата кръв!
Господарят Ли махна с ръка на жената на Невестулката да стане и да предложи на звяра от храната, виното и парите, като докосне с тях устата на книжния тигър.
— О, Тигре, яж от храната на Невестулката и заедно с нея вземи със себе си Божествения Убиец на Изкачванията и Спусканията, на Началата и Краищата на всички Пътища! О, Тигре! Пий от виното на Невестулката и заедно с него вземи със себе си Големия Мъртъв Владетел и Малкия Мъртъв Владетел, които вадят навън вътрешностите и изсушават стомаха! О, Тигре, вземи парите на Невестулката и прогони от него Божествения Убиец, когото човек вижда, когато премести леглото и вдигне рогозката, и Убиеца, който забива колове и строи огради! О, Тигре, Велики Бели Тигре, пий от кръвта, с която е напоен този твой свещен образ защото това е кръвта на ядосалия те слуга, а ако гневът ти все още иска неговата смърт, предлагаме ти и тялото му в жертва!
Господарят Ли измъкна една сламка изпод Невестулката и сръчно я завърза на няколко места така, че да наподобява човек. След това я допря няколко пъти до оцветения с кръв хартиен тигър.
— Ти, който си нищо и имаш тяло от сламка, беше докоснат от Белия Тигър Голям Буреносен Убиец и ето! Вече си се превърнал в тялото на Невестулката — продължи да припява Господарят Ли.
Той даде знак и младата жена завърза дванадесетте червени нишки за сламеното човече, а другите им краища опря до тялото на мъжа си. Мъдрецът направи някакви заклинателни движения и започна да увещава и последните демони на болестта да напуснат тялото на Невестулката и да се поселят в човечето. След това символично преряза нишките. Прекара човечето над стомаха на Невестулката три пъти и четири пъти над гърба му, след което го вдигна високо и го прободе с ножа си.
— Виж! Ти който си Начало на всички краища и Край на всички начала — този, който те обиди е мъртъв! Велики Бели Тигре, Господарю на Вселената, сега победата ти е пълна! — извика мъдрецът накрая.
През цялото време Невестулката беше в делириум, но човешкият ум е странно творение. Някак си нещо успя да достигне до съзнанието му и дишането му се успокои, а когато тръгнахме, треската му почти беше минала. Въпреки това Господарят Ли незабавно се отби у съседите, за да е сигурен, че ще помогнат, ако се случи най-лошото. Той много уважаваше лечението с вяра, но всяко нещо си има граници.
Когато се измъкнахме обратно от лабиринта и излязохме на Алеята на мухите, мъдрецът спря пред купчината боклук зад винарната на Едноокия Уонг, която от жегата вонеше ужасно. Слънцето залязваше. Жълтият вятър отново компенсираше липсата на облаци и оцветяваше небето в невероятно крещящи цветове, а по белезите и бръчките върху лицето на мъдреца заигра истинска дъга, докато той гонеше с ръка мухите и ровеше клекнал в купчината боклук. Най-накрая се изправи, уловил за опашката умрял плъх. Подхвърли ми го.