— Какво си направила с баща ми? — изкрещя Лили и приближи към Бланш със стиснати зъби, а Кариока изръмжа към Луелин.
— Вързан е в задната стая — отвърна Бланш и запремята с пръст наниза перли. — Жив и здрав е и ще остане така, ако сте разумни. Искам фигурите. Стига толкова насилие. Сигурна съм, че на всички ви е омръзнало. На никого няма да се случи нищо, ако просто ми предадете фигурите.
Луелин извади пистолет от джоба си.
— На мен не ми е омръзнало заяви спокойно той. — Защо не пуснеш малкото изчадие, за да свърша онова, което открай време ми се иска?
Лили го погледна ужасена. Стиснах я за ръката, погледнах Ним и Соларин, които се бяха отдръпнали към стените, готови да действат. Прецених, че сме изгубили достатъчно време, а и всички мои фигури бяха на позиция.
— Май не си проследила достатъчно внимателно играта — обърнах се към Бланш. — Аз разполагам с деветнайсет фигури. С четирите, които ще ми дадеш, стават двайсет и три — достатъчно за да разгадая формулата и да победя. — С крайчеца на окото си забелязах Ним да кима и да се усмихва. Бланш не можеше да повярва на думите ми.
— Ти си полудяла — заяви остро тя. — Брат ми е насочил пистолет към теб. Трима мъже пазят любимия ми съпруг — Черния цар — в другата стая. Това е целта на играта — да притиснеш царя.
— Не и в тази игра — заявих и тръгнах към бара, където бе застанал Соларин. — Защо не се предадеш? Не знаеш нито каква е целта, нито ходовете, не познаваш и играчите. Не си единствената, която е внедрила своя пешка в дома на противниковия отбор, като Сол например. Не си единствената, която има съюзници в Русия и Алжир… — Бях застанала до стълбите, стиснала бутилката шампанско, ведро усмихната на Бланш. Обикновено бледата й кожа сега бе прежълтяла. Пистолетът на Луелин бе насочен към една част от тялото ми, която искрено се надявах да продължи да функционира. Едва ли щеше да натисне спусъка, преди да се убеди, че краят е настъпил. Соларин стисна лакътя ми.
— Какви ги говориш? — Бланш прехапа устни.
— Когато се обадих на Хари, за да му кажа да отиде в „Плаза“, той не беше сам. С него бяха Мордекай и Камил Кадир, и Валери, вярната ви домашна помощница, която работи за вас. Те не са отишли с Хари в „Плаза“. Върнали са се тук и са минали през задния вход. Защо не погледнеш?
В този момент настъпи хаос. Лили пусна Кариока и той се втурна към Луелин, който се поколеба за секунда между Ним и косматата топка. Аз грабнах бутилката шампанско и я запокитих към главата на Луелин тъкмо когато той натисна спусъка и Ним се преви. Втурнах се към Луелин и го сграбчих за косата, а след това го повлякох с тежестта си към земята.
Борех се с него, когато забелязах с крайчеца на окото си, че Хърманолд се втурва в стаята, а Соларин го препъва. Забих зъби в рамото на Луелин, а Кариока стори същото с крака му. Чух стоновете на Ним, докато Луелин опитваше да се добере до пистолета. Стиснах падналата наблизо бутилка шампанско и я разбих в ръката му, а след това забих коляно в слабините му. Той изрева и аз си поех въздух. Бланш се бе отправила към мраморните стълби, ала Лили я настигна, стисна перления наниз и я дръпна. Майка й се опита да я издраска. Бе грозно намръщена.
Соларин стисна Хърманолд за ризата, изправи го и заби кроше в челюстта му с неподозирана за шахматист сила. Забелязах всичко това за секунда и се хвърлих към оръжието, докато Луелин се търкаляше, притиснал с ръце слабините си.
Стиснала пистолета, се наведох над Ним. Притича и Соларин.
— Добре съм — изпъшка Ним, а брат му докосна раната на бедрото, където се бе образувало петно. — Вървете при Хари.
— Ти остани тук — нареди Соларин и натисна рамото ми. — Аз ще отида отзад. — Погледна мрачно брат си, хукна през стаята и се качи по стъпалата.
Хърманолд лежеше проснат на стълбите. Беше в безсъзнание. Луелин, застанал на крачка от мен, пропискваше от болка, докато Кариока нападаше глезените му и разкъсваше чорапите му. Останах коленичила до Ним, който дишаше тежко и притискаше ръка към раната и кървавото петно. Лили продължаваше да се боричка с Бланш. Перлите от скъсания наниз се бяха разпилели по килима.
От задната стая се разнесе шум от удари, докато стоях наведена над Ним.
— Трябва да оживееш — прошепнах аз. — След всичко, на което ме подложи, не ми се иска да те изгубя, преди да съм си отмъстила. — Раната му бе малка, ала дълбока, малко улейче разкъсана плът отстрани на бедрото.
Ним ме погледна и се помъчи да се усмихне.
— Влюбена ли си в Саша? — попита той.
Извих очи към тавана и въздъхнах.
— Нищо ти няма — казах и му помогнах да седне. Подадох му пистолета. — Отивам да видя дали е жив.