— Легнете на пода с лявото ухо към мен и гледайте да не движите глава. Не правете резки движения, за да не спукам, без да искам, тъпанчето.
Фиск го послуша. Изглеждаше почти облекчен, когато се остави в ръцете на Соларин, и дори не му хрумна да попита откъде накъде един гросмайстор е така добре запознат със скритите предаватели. Соларин коленичи и се наведе над Фиск. След секунда изтегли нещо миниатюрно и го завъртя с пинцетата. Бе малко по-голям от глава на карфица.
— Нашите са по-малки — заяви. — Кажете ми сега, кой го постави? Кой стои зад цялата тази работа? — Той пусна предавателя в дланта си.
Фиск рязко се изправи и погледна Соларин. Едва сега осъзнаваше кой е той — не просто колега шахматист, а руснак. Където и да мръднеше, го придружаваше охрана от КГБ. Фиск изпъшка тежко и отпусна глава в ръцете си.
— Трябва да ми кажете. Нима не разбирате? — Соларин погледна пръстена на Фиск. Хвана ръката му и го заразглежда внимателно. Фиск вдигна уплашено поглед.
Представляваше едър печат с герб, направен от метал, подобен на злато, личеше, че е монтиран допълнително. Соларин натисна печата и се чу тихо прищракване, което бе едва доловимо дори от съвсем близо. Фиск можеше да натиска пръстена и да подава с определен код направения ход, а съучастниците му щяха да изпращат отговора по приемника в ухото.
— Предупредиха ли ви да не сваляте пръстена? — попита Соларин. — Достатъчно голям е, за да се сложи в него малък експлозив или дори детонатор.
— Детонатор ли? — извика Фиск.
— Колкото да ликвидира присъстващите в залата — обясни руснакът с усмивка. — Ако не цялата стая, то поне тази част, където сме ние. Вие ирландски агент ли сте? Много ги бива в малките бомби, като например писмата бомби. Знам, защото повечето са обучавани в Русия. — Фиск позеленя, но Соларин продължи: — Нямам представа какво целят другарите ви, приятелю Фиск. Държа да ви предупредя, че ако агент предаде моето правителство, както вие предадохте онези, които ви изпращат, у нас ще ви накарат да замълчите бързо и завинаги.
— Ама… Не съм агент! — извика Фиск.
Соларин го погледна в очите, след това се усмихна.
— Не, наистина не сте. Господи, хич не са я изпипали тази работа. — Фиск започна да кърши ръце, докато Соларин мислеше. — Виж, приятелю Фиск — продължи той. — Попаднал си в опасна игра. Всеки момент някой може да влезе и да ни прекъсне, тогава животът и на двама ни няма да струва и пукната пара. Хората, които са те накарали да направиш това, не са свестни. Разбираш ли ме? Трябва да ми разкажеш всичко за тях, при това бързо. Само тогава ще мога да ти помогна. — Соларин се изправи и подаде ръка, за да му помогне да стане. Фиск забоде поглед в земята, сякаш се канеше да заплаче. Соларин отпусна дланта си на рамото на по-възрастния мъж.
— С теб се е свързал човек, който е искал да спечелиш партията. Кажи ми кой и защо.
— Шефът… — гласът на Фиск трепереше. — Когато бях… Преди години се разболях и повече не можех да участвам в турнири. Британското правителство ми даде преподавателско място по математика в един университет и ми отпуснаха държавна пенсия. Миналия месец шефът на катедрата ме повика и ме помоли да се срещна с някакви хора. Не ги познавах. Казаха ми, че било в интерес на националната сигурност да се включа в турнира. Нямало да бъда подложен на стрес… — Фиск избухна в смях и започна диво да се оглежда. Не спираше да върти пръстена. Соларин улови ръката му, а другата му длан остана да лежи на рамото му.
— Нямало е да бъдеш подложен на стрес — увери го руснакът, — защото си щял да следваш само инструкции.
Фиск кимна с насълзени очи и му се наложи да преглътне с усилие няколко пъти, за да продължи. Човекът всеки миг щеше да изпадне в нервна криза.
— Казах им, че не мога, да не се занимават с мен — повиши глас той. — Молих ги да не ме принуждават да играя. Заявиха, че не разполагат с друг. Нямаше накъде да мърдам. Щяха да ми спрат пенсията, когато решат. Предупредиха ме… — Той си поемаше жадно и накъсано въздух и Соларин започна да се плаши. Фиск не бе в състояние да мисли последователно, не спираше да върти пръстена, сякаш бе прищипал до болка пръста му. Оглеждаше тоалетната с подивели очи. — Дори не пожелаха да ме изслушат. Казаха, че формулата трябва да е тяхна на всяка цена. Казах…
— Формулата! — възкликна Соларин и стисна силно рамото на Фиск. — Казали са формулата!
— Да! Да! Проклетата формула, нея искаха.