— Доколкото ми е известно — продължи спокойно Ойлер, — ако тези мъже не бъдат подчинени, те ще подчинят света. Днес може и да си още дете, но много скоро ще бъдеш съпруга на следващия цар на Русия, първия мъж, който ще управлява тази велика страна от две десетилетия насам. Трябва внимателно да ме изслушаш и да запомниш всяка моя дума. — Той ме хвана за ръката. — Понякога тези мъже се наричат „Братство на свободните масони“, понякога „Розенкройцери“. Което и от двете имена да изберат, общото помежду им е едно. Орденът им произлиза от Северна Африка. По времето, когато принц Едуард е пренесъл обществото на Запад, те се наричали Орден на архитектите на Африка. Според тях предците им са създатели на древна цивилизация, която изсякла и положила камъните в пирамидите на Египет, която построила висящите градини на Семирамида, кулата и портите на Вавилон. Те познавали тайните на древните. Според мен са били архитекти на нещо друго, на едно много по-скорошно постижение, може би осигуряващо значително повече власт от…
Ойлер замълча и ме погледна по начин, който никога няма да забравя. Помня този поглед до ден-днешен, а са минали почти петдесет години и независимо от това имам чувството, че се е случило преди миг. Дори в сънищата го виждам ясно, усещам дъха му по врата си, когато се наведе, за да ми прошепне:
— Според мен те са създателите на „Шаха Монглан“ и се смятат за законните му наследници.
Когато Екатерина завърши разказа си, двете с абатисата останаха смълчани в огромната библиотека на Ермитажа, където бяха закупените от нея дневници на Волтер. На огромна маса, заобиколена от деветметрови стени, покрити с лавици, пълни с книги, Екатерина наблюдаваше абатисата също като котка, издебнала мишка. Старата й приятелка се взираше през високите прозорци към заснежената поляна навън, където войниците на охраната от императорската гвардия потропваха с крака и се опитваха с дъх да стоплят пръстите си в мразовитата утрин.
— Покойният ми съпруг — добави тихо Екатерина — бе заклет почитател на Фридрих Велики от Прусия. Петър обличаше пруска униформа, докато беше в двора в Петербург. През първата ни брачна нощ пръсна пруски войници играчки по леглото и ме накара да им проведа строево обучение. Когато Фридрих създаде Ордена на свободните масони в Прусия, Петър се присъедини към тях и им посвети живота си.
— И така — отбеляза абатисата, — ти свали съпруга си от престола, хвърли го в затвора и поръча да го убият.
— Той бе опасен маниак — обясни Екатерина. — Само че аз нямам нищо общо със смъртта му. Шест години по-късно, през 1768-а, Фридрих основа Великата ложа в Силезия. Шведският крал Густав също се присъедини към ордена и независимо от опитите на Мария Тереза да изтръгне тези кръвопийци от Австрия, синът й Йосиф Втори също стана член на тяхното братство. Повиках приятеля си доктор Ойлер да дойде час по-скоро в Русия, когато разбрах какво става. Старият математик вече бе напълно сляп. Само че не бе загубил прозорливостта си. Когато Волтер почина, Ойлер настоя да си осигуря библиотеката му. Там се съхраняваха документи, които Фридрих Велики държеше да притежава. Ето какво открих, след като докарах библиотеката в Петербург. Запазила съм нещата, за да ти ги покажа.
Императрицата извади от ръкописа на Волтер документ и го подаде на абатисата. Тя го отвори бавно и внимателно. Беше адресиран от Фридрих, принц регент на Прусия, до Волтер, а датата бе същата, в която Фридрих бе станал част от Ордена на масоните.
„Господине, най-съкровеното ми желание е да притежавам творбите ви… Ако сред тях има ръкопис, който искате да скриете от хорските погледи, аз съм готов да го опазя и съхраня…“
Абатисата вдигна очи от листа. Погледът й бе станал отнесен и замислен. Сгъна бавно писмото и го върна на Екатерина, а тя го прибра в тайника.
— Не е ли ясно, че става дума за работата на Волтер над ШИФЪРА в дневника на кардинал Ришельо? — попита императрицата. — Опитвал се е да се добере до тази информация от мига, в който се е присъединил към тайния орден. Може би най-сетне ще ми повярваш…
Екатерина взе последния дневник, подвързан в кожа, прелисти страниците, докато откри откъс към края, и прочете на глас думите, които абатисата знаеше наизуст, същите думи, които отдавна починалият кардинал Ришельо бе записал с шифър, известен единствено на него:
„И ето че най-сетне се добрах до тайната, разкрита в древен Вавилон, тайната, пренесена в персийската и индийската империя, известна само на малцина избраници, тайната на «Шаха Монглан».