— Морис. — Тя отпусна глава на гърдите му, за да чуе ударите на сърцето му. — Струва ми се, че имаше още една причина Валентин да спомене призрака. Опитвала се е да ми подскаже да се обърна към теб за помощ, да ти се доверя.
— Какво мога да направя, за да ти помогна, мила? — попита Талейран. — Самият аз съм затворник и не мога да напусна Франция, преди да си осигуря пропуск. Предполагам, сама разбираш, че докато тези фигури са у нас, ще бъдем в опасност.
— Няма да е така, ако разгадаем тайната, източника на сила, който те крият. Ако го открием, тогава ще сме в по-изгодно положение. Нали така?
Тя бе толкова смела и сериозна, че Талейран не се сдържа и се усмихна. Приведе се над нея и докосна с устни голото й рамо. Колкото и да се стараеше да се владее, усети как страстта се надига с нова сила. В този момент някой тихо почука.
— Монсеньор — заговори Куртиад зад вратата. — Не ми се иска да ви притеснявам, но навън ви чака един господин.
— Не съм у дома, Куртиад — отвърна Талейран. — Знаеш много добре.
— Човекът носи съобщение от господин Дантон — продължи прислужникът. — И пропуските.
В девет същата вечер Куртиад лежеше на пода в кабинета, сакото беше му грижливо сгънато на един от столовете, а ръкавите на колосаната му риза бяха навити. Заковаваше последната фалшива преграда на сандъците с книги, пръснати из стаята. Купчини книги имаше навсякъде. Мирей и Талейран пиеха бренди сред неразборията.
— Куртиад утре заминаваш за Лондон с книгите — обади се по едно време Талейран. — Когато пристигнеш, ще питаш кои търговци за недвижими имоти използва Мадам дьо Стал и те ще ти предадат ключовете на жилището, което са намерили. Каквото и да става, не позволявай никой да се доближава до книгите. Не ги изпускай от очи, не ги разопаковай, преди двамата с госпожица Мирей да пристигнем.
— Вече ти казах — заяви Мирей. — Не мога да замина с теб за Лондон. Единственото ми желание е да изнеса шаха от Франция.
— Мило момиче — отвърна Талейран и я погали по косата, — вече говорихме по този въпрос. Настоявам да използваш моя пропуск. Аз лесно ще си намеря друг. Просто не можеш да останеш повече в Париж.
— Първата ми задача е да спася „Шаха Монглан“ от ръцете на онзи отвратителен човек и от всички, които биха злоупотребили с него — отвърна Мирей. — Валентин щеше да постъпи по същия начин. Може да дойдат и други сестри в Париж и да потърсят убежище. Налага се да остана тук, за да им помогна.
— Смелостта ти е изумителна — каза й той. — И все пак няма да позволя да останеш сама в Париж, да не говорим, че е невъзможно да се върнеш в дома на чичо си. Двамата с теб трябва да решим какво да правим с фигурите, когато пристигнем в Лондон.
— Не ме разбра — отвърна спокойно момичето и се надигна от стола. — Не съм казала, че ще остана в Париж. — Извади една от фигурите от кожената чанта и я подаде на Куртиад. Беше вдигналият се на задните си крака жребец, който той разгледа внимателно тази сутрин. Куртиад внимателно пое фигурата. Тя усети как ръката й пламва, докато го чака да вдигне фалшивото дъно и да постави коня в сламата. След това прислужникът нагласи внимателно преградата и я поръси със слама.
— Госпожице — заговори сериозно прислужникът и очите му заблестяха, — пасва идеално. Готов съм да заложа живота си, че книгите ви ще пристигнат невредими в Лондон.
Мирей протегна ръка и Куртиад я пое топло. След това се обърна към Талейран.
— Нищо не разбирам — заяви раздразнен той. — Първо отказваш да заминеш за Лондон под претекст, че се налага да останеш в Париж. След това ми казваш, че нямаш намерение да стоиш тук. Може ли да ми обясниш?
— Ти ще заминеш за Лондон с фигурите — уведоми го властно тя. — Моята мисия е друга. Ще пиша на абатисата, ще й разкажа какви са плановете ми. Разполагам със свои пари, а и двете с Валентин бяхме сирачета. Имението й вече ми принадлежи. Ще помоля абатисата да изпрати друга монахиня на мое място в Париж, за да мога аз да изпълня мисията си.