— Заприказвали се, ти представяш ли си? — обади се Бланш, когато Хари остави подноса на една от малките масички. — Можеха да провалят вечерята.
— Остави ги намира — намигна ми Хари, застанал с гръб към Бланш. — Момичетата на тази възраст трябва да си имат някои тайни. — Хари се заблуждаваше, че ако попадне под моето влияние, Лили може и да се промени малко. — Вижте сега — потегли ме той към подноса с ордьоврите. — Тези са с хайвер и сметана, тези са с яйца и лук, а тези са направени по тайната ми рецепта за пастет от черен дроб. Майка ми я даде, когато беше на смъртно легло.
— Прекрасен аромат — похвалих го аз.
— А тези са със сьомга и разбито сирене, ако не ви се яде хайвер. Искам поне половината да ги няма, когато се върна. Вечерята ще бъде сервирана след трийсет минути. — Отново ми се усмихна доволно и изтича навън.
— Сьомга — измърмори Бланш, с измъчена физиономия. — Дай ми една от тези хапки. — Подадох й чинията, след което и аз си взех една.
Лили пристъпи до ордьоврите и на бърза ръка налапа няколко.
— Кат, искаш ли шампанско? Мога да ти направя коктейл, ако кажеш.
— Шампанско става — отвърнах тъкмо когато Луелин се връщаше.
— Аз ще налея — предложи той и застана зад бара. — Шампанско за Кат, а какво да бъде за очарователната ми племенница?
— Скоч със сода — поиска Лили. — Къде е Кариока?
— Малкото бонбонче вече си легна. Няма нужда да точи лиги около ордьоврите. — Тъй като Кариока се опитваше да ухапе Луелин по глезените винаги когато го видеше, бе напълно ясно защо той се отнася с такова пренебрежение към кучето. Докато Лили се цупеше, Луелин ми подаде висока чаша шампанско. След това се върна зад бара, за да налее скоч и сода.
Подир половин час и още много ордьоври Хари излезе от кухнята, облечен в тъмнокафяво официално сако и ни покани на трапезата. Лили и Луелин бяха от едната страна на махагоновата маса, Бланш и Хари в двата края. Другата страна очевидно бе запазена за мен. Настанихме се и Хари наля вино.
— Да пием за заминаването на любимата ни приятелка Кат, за първия й дълъг престой далеч от нас. — Чукнахме се и той продължи: — Преди да заминеш, ще ти напиша списък на най-хубавите ресторанти в Париж. Трябва да отидеш в „Максим“ или на Айфеловата кула и само като споменеш името ми на оберкелнера, ще ти сервират като на принцеса.
Трябваше да му кажа. Сега или никога.
— В интерес на истината, Хари — започнах аз, — в Париж ще бъда само няколко дни. След това заминавам за Алжир.
Хари ме погледна и поднесената към устата му чаша застина. След малко я остави на масата.
— Алжир ли? — попита.
— Там заминавам на работа — обясних. — Ще остана цяла година.
— Ще живееш при арабите?
— Ами да, заминавам за Алжир — потвърдих. Всички на масата мълчаха и аз им бях искрено благодарна, че не се намесват, за да ми помагат.
— Защо ти е да ходиш в Алжир? Да не би да си се побъркала? Може би има някаква друга причина, поради която се опитваш да избягаш от мен?
— Ще разработвам компютърна система за ОПЕК — обясних аз. — Това е петролен консорциум. Означава Организация на страните — износителки на петрол. Те произвеждат и изнасят петрол, а една от базите им е в Алжир.
— Какъв е този петролен консорциум — изръмжа Хари, — дето го управляват група смотаняци, некадърни да пробият една дупка в земята? Цели четири хиляди години арабите се мотаят из пустинята, камилите им серат, където си искат и не произвеждат абсолютно нищо! Как е възможно точно ти да…
Валери, прислужницата, подбра чудесен момент, за да внесе супника. Избута количката до Бланш и започна да сипва.
— Валери, какво правиш? — попита Хари. — Не точно сега!
— Гошподин Рад — отвърна незабавно Валери, която бе от Марсилия и умееше да се справя с мъжете, — ш ваш шъм вече дешет години. През вшичкото това време не шъм ви позволила нито веднъж да ми нареждате кога да шервирам зупата. Защо да започваме точно шега? — Тя продължи да сипва със забележителен апломб.
Докато Хари се съвземе, Валери вече бе стигнала до мен.
— Валери — подхвана я отново той, — тъй като настояваш да сервираш супата, много ми се иска да чуя мнението ти по един въпрос.
— Кажете. — Тя стисна устни и се приближи, за да сервира и на него.
— Познаваш госпожица Велис доста добре.
— Така ши е — съгласи се Валери.
— Знаеш ли, че въпросната госпожица Велис току-що благоволи да ни уведоми, че заминава за Алжир и ще живее сред арабите? Ти какво ще кажеш по този въпрос?
— Алжир е прекрашна штрана — отвърна Валери и мина да сервира на Лили. — Имам брат, който живее там. Много пъти шъм го пошештавала. — Тя ми кимна. — Много ше ви хареша.