— Искам да го чуя от нейните уста — отвърнах аз и седнах. После заговорих само заради магнетофона. — Имам причини. Вие с вашата заварена дъщеря сте съчинили план, според който тя трябва да се преструва на отвлечена. Спешно ви трябват четиристотин и петдесет хиляди долара. Единственият начин да ги измъкнете от мъжа си е, като инсценирате отвличане. Ако ви помогна, ще ми платите петдесет хиляди долара. — Млъкнах за малко. — Отвличането се наказва със смърт. Искам да съм напълно сигурен, че вашата заварена дъщеря знае какво върши.
Рея каза нетърпеливо:
— Разбира се, че знае… да не е малка.
— И сте сигурна, че мъжът ви няма да извика полиция?
Тя започна да барабани с пръсти по страничната облегалка на стола.
— Имате вроден талант да губите времето на хората — каза Рея Малру. — Вече говорихме за всичко това, нали?
Бях доволен. В случай на неприятности тя нямаше да може да отрича, че е замесена, щом имах това разговорче, записано на магнетофон.
Погледнах часовника си — беше девет и половина.
— Няма да се заема с тази работа, нито ще я обсъждам повече, докато не говоря с дъщеря ви — казах.
Рея запали цигара.
— Казах й да дойде, но тя рядко изпълнява онова, което й кажа. Не мога да я докарам насила, нали така?
Чух, че някой обикаля наблизо отвън.
— Може да е тя — казах аз. — Ще проверя.
Отворих вратата.
Едно момиче стоеше в основата на стълбите, вдигнало глава към мене. Гледахме се втренчено.
— Здрасти — каза тя и ми се усмихна.
Одет Малру беше дребна, с изящно телосложение. Носеше лек бял кашмирен пуловер и панталони с леопардов десен. Облеклото й трябваше да подчертава формите на тялото. Косите й бяха гарвановочерни — като на Нина, разделени на път по средата, и падаха небрежно на ефектни вълни. Лицето й бе сърцевидно, бледо. Можеше да бъде на всяка възраст между шестнайсет и двайсет и пет години. Очите и бяха сиво-зелени. Носът — малък и тънък. Устата й представляваше небрежно изрисувано яркочервено петно. Тя бе олицетворение на покварената младеж. Точно такива момичета можете да видите във всеки съд за малолетни — предизвикателни, непокорни, отчаяни, сексуално разпуснати, стигнали до задънена улица — цяла армия на погубената младост.
— Мис Малру.
Тя се изкикоти и бавно се изкачи по стълбите.
— Вие ли сте Али Баба? Как са разбойниците?
— Хайде, Одет, влизай — каза нетърпеливо Рея. — Запази остроумията за твоите малоумни приятелчета.
Момичето направи гримаса, като сбърчи нос и ми намигна. Мина покрай мен и влезе вътре. Имаше подчертано провлачена походка. Задничето й се полюшваше като камбанка.
Затворих вратата.
Мислех си за магнетофона. Имаше лента за четирийсет минути. Трябваше да побързам, ако исках да запиша целия разговор.
— Здравей, миличка Рея — каза Одет, като се тръшна в един шезлонг до мен. — Нали е страхотен?
— О, я млъквай — сопна се Рея. — Затваряй си устата и слушай. Мистър Барбър иска да говори с тебе.
Момичето ме погледна и запремигва насреща ми. Сви крака под себе си, сложи едната си ръка на бедрото, с другата подпря брадичката си и ме изгледа с насмешлива сериозност.
— Моля, кажете, мистър Баба.
Погледнах сиво-зелените очи. Детинската поза не можеше да ме измами. Очите я издаваха — тях не можеше да скрие. Това беше нещастният, объркан поглед на момиче, което не е сигурно в себе си, знае, че ще сбърка, но няма сили да направи каквото и да било.
— Искам да чуя всичко от вашата уста — казах аз. — Участвате ли в този план за отвличането ви?
— Дали участвам? — ухили се тя. — Нали е сладур, миличка Рея? Разбира се, че участвам. Ние с милата Рея измислихме този план. Един път е, нали?
— Така ли? — изгледах я втренчено. — Баща ви сигурно няма да е на същото мнение.
— Това не е ваша работа — сопна се Рея. — Сега, ако вече сте доволен, можем да обсъдим подробностите.
— Добре, да поговорим. Кога ще стане отвличането?
— Веднага щом сме готови. Може би вдругиден. — каза Рея.
— Мис Малру ще изчезне, така ли? Къде ще отиде?
— Наричайте ме Одет — каза момичето и изпъчи гърди до мен. — Всичките ми приятели…
Без да й обръща внимание, Рея я прекъсна:
— В Кармел има едно тихо хотелче. Може да отиде там. Ще остане само три-четири дни.
— Как ще отиде?
Рея се размърда нетърпеливо.
— Тя има кола.
— Страхотна е — намеси се Одет. — TR — 3. Носи се като вятър.
— С такава кола веднага ще ви познаят — казах аз. — За хората наоколо сигурно сте известна личност.
Тя ме погледна малко стреснато.
— Да, прав сте. Обърнах се към Рея.
— Според вашия план само вие двете и съпругът ви ще знаете за отвличането, така ли?