Сякаш ледени пръсти стиснаха сърцето ми.
— Ей, почакай малко — казах с несигурен глас. — Нали казах, че няма да работя за градската управа.
— За бога, Хари! — гласът на Реник се извиси с половин октава нагоре. — Ако се окаже това, което мислим, ще бъде най-страхотният удар, който е виждал Палм Сити. Не искаш ли и ти да си вътре?
Забелязах, че Нина стои на вратата и ме гледа. Ръката ми беше толкова хлъзгава от пот, че едва държах слушалката. Значи нещата бяха излезли наяве. Май са отвлекли дъщеря му. Ако работех за областния прокурор, поне щях да зная какви ходове ще предприемат. Колебах се три секунди и казах:
— Веднага тръгвам, Джон.
— Добре, добре… и побързай — каза Реник. — Чакам те.
Оставих слушалката.
— Какво има, Хари? — попита Нина.
— Не знам. Много е развълнуван за нещо. Не ми каза. Трябва да съм веднага при областния прокурор. Плащат сто и петдесет. От тази работа няма да се откажа.
— О, Хари! — Нина обви ръце около врата ми. — Толкова съм доволна. Сто и петдесет! Тя ме целуна. — Знаех, че ще се оправиш. Знаех…
Не бях настроен за любов. Потупах я по гърба и я отблъснах леко.
— Трябва веднага да отида.
Влязох в спалнята и се облякох набързо. Сърцето ми биеше така силно, че едва си поемах дъх. Значи Рея се оказа прекалено сигурна в себе си. Малру бе съобщил на полицията. Е, аз бях за губил. Нямаше да спечеля петдесет хиляди долара, но поне имах работа за сто и петдесет на седмица.
Както си връзвах вратовръзката, и замръзнах на място. Имах ли наистина работа?
Ако полицията откриеше, че съм замесен в това фалшиво отвличане, нямаше да се задържа на служба и пет минути. Навярно двата магнетофонни записа щяха да ме спасят от преследване, но нямаше да ми помогнат да си запазя службата.
В девет без пет бях при областния прокурор. Едно момиче ме заведе в кабинета на Реник.
— Влизай, Хари — каза той и се надигна иззад масивното бюро. Стисна силно ръката ми. — Радвам се, че си готов да свържеш с нас съдбата си. Няма да съжаляваш. Областният прокурор е тръгнал насам. Всеки момент ще бъде тук.
Седнах на страничната облегалка на едно кресло и взех цигарата, която той ми предложи.
— Защо са всички тези вълнения, Джон? — попитах, като се стараех да говоря с небрежен тон. — Каква е тази история с дъщерята на Малру?
На вратата се почука и в стаята надникна едно момиче.
— Мистър Медоус е тук, мистър Реник.
Реник се изправи.
— Хайде да вървим да поговорим с Медоус — рече.
Докато вървяхме по дългия коридор, той продължи:
— Внимавай как се държиш пред него. Свестен тип е, обаче е много докачлив. Знае всичко за тебе и се възхищава от работата ти и от начина, по който се измъкна от онази бъркотия. Изпълнявай си задълженията и няма да си имаш неприятности с него.
Спря пред една врата, почука и влезе.
Набит мъж с бяла като сняг коса стоеше до прозореца и си палеше пурата. Той хвърли поглед към нас. Пронизващите му сини очички ме огледаха от главата до петите. Беше около петдесетгодишен. Моравото му месесто лице, издадената брадичка и тънките сурови устни от пръв поглед говореха за крайната му безкомпромисност.
— Това е Хари Барбър — каза Реник. — От тази сутрин е на щат при нас.
Медоус подаде бавно студената си корава ръка.
— Радвам се — рече той. — Чувал съм за вас, Барбър, и то все хубави неща.
Тънките му устни изпуснаха кълбо дим; той отиде и седна зад бюрото си. Направи ни знак да се настаним на столовете.
— Провали ми целия уикенд — каза на Реник. — Имах намерение да заведа децата и жената на пикник. Какво е станало?
Реник се отпусна тежко на един стол и кръстоса дългите си крака.
— Може да си имаме работа с отвличане, сър. Сигурно ще искате да сте в течение от първата минута. Рано тази сутрин ми се обади директорът на Калифорнийската и Лосанджелиска банка. Той хвърли поглед към мене. — Имаме уговорка с всички банки веднага да ни съобщават, щом някой изтегли голяма сума пари при необичайни или спешни обстоятелства. От опит знаем, че тегленето на такива големи суми обикновено означава, че някой ще плаща откуп.
Извадих носна кърпа и избърсах изпотеното си лице. Това беше нещо, което не знаех и никога не бях очаквал.
— Мастърс каза, че току-що му се обадил Малру, наредил да отвори банката и да му приготви петстотин хиляди долара. Днес, разбира се, е неделя и Мастърс се опитал да убеди Малру да почака до утре, но Малру, който е най-богатият им клиент, отвърнал, че трябва да ги получи веднага. Мастърс се сетил за уговорката с нас и затова ми телефонира.