Медоус се почеса по брадичката.
— Може би Малру урежда търговска сделка и му трябват налични пари.
— И аз така си помислих и реших да проверя — каза Реник и погледна към мен. — Както сигурно знаеш, Хари, в случай на отвличане родителите обикновено са толкова изплашени да не се случи нещо с детето им, че веднага плащат откупа, без да се съветват с нас. Рядко ни дават възможност да бележим парите или да устроим клопка на похитителите. А като не им върнат детето, тичат при нас и очакват да го намерим. Не ги обвинявам, че не идват при нас; похитителите са най-жестоките престъпници, които познаваме. Винаги предупреждават жертвата, че ако отиде в полицията, детето ще бъде убито, но тъй като родителите не идват при нас, ние нямаме възможност изобщо да се намесим. Оттук дойде и тази идея да накараме банките тайно да ни сътрудничат. Ние, разбира се, не действуваме веднага щом получим информацията, това е невъзможно, но поне имаме сигнал и сме готови за действие, когато родителите най-после поискат помощ.
— Защо мислите, че момичето е отвлечено? — попитах аз, чувствувайки, че трябва да кажа нещо.
— Няма я никъде — каза Реник. — Шофьорът на Малру е бивш полицай. Като дойде да живее тук, Малру си търсеше телохранител. На такъв богат човек винаги му досаждат разни откачени. Искаше да му посочим човек с голям опит, който да му бъде шофьор и да го пази от неприятности. О’Рейли пък имаше нужда от промяна. Беше свястно ченге, но по онова време му беше дошло до гуша от всичко. Той пое тази работа. Говорих с него. Казва, че Одет Малру, дъщерята де, снощи имала среща с приятелка, щели да ходят на кино. Одет не се явила пред киното и според Рейли снощи не се е прибирала вкъщи.
— Той откъде знае, че не е отишла на кино? — попита Медоус.
— Приятелката са обадила и О’Рейли бил на телефона.
— Малру не е ли търсил нашата помощ?
— Не. — Реник стана и се заразхожда из стаята. — Сложил съм човек да наблюдава банката. Ще ми се обади веднага щом Малру изтегли парите.
— Мастърс ще запише ли номерата на банкнотите?
Реник се намръщи.
— Сигурно не. Ще му трябва дяволски много време, ако иска да вземе номерата на петстотин хиляди долара в дребни банкноти.
— Ами момичето? Знаеш ли нещо за нея? Може просто да е решило да избяга с някого и да се омъжи?
— Че защо му са на Малру всички тези пари?
— Ами ако го изнудват?
Реник сви рамене.
— Съмнявам се. Повече ми прилича на отвличане. А момичето е на около двайсет и е хубаво. Ходи където й скимне и има повече свобода, отколкото е полезно за нея. Имала е някоя и друга присъда за каране с превишена скорост. Взели сме отпечатъци от пръстите й, от пресата можем да получим колкото си искаме нейни снимки.
Медоус постоя замислен, после каза:
— Ако е отвлечена, това ще стане сензация. Ще бъдем направо в центъра на вниманието. — Той хвърли поглед към мене. — Ето с какво ще се заемеш, Барбър. Твоята работа ще бъде да отговаряш за пресата и повярвай ми, всички журналисти от страната ще нахълтат тук. — Той насочи към мен дебелия си показалец. — Аз обичам рекламата, Барбър, но хубавата реклама. Ясно ли ти е? От теб зависи дали ще я имаме. От теб зависи и да не ме критикуват тук-там. За това ще ти плащаме. Твоя работа е да направиш града ни известен. С такова отвличане всеки град ще се прочуе. Работата ти е много отговорна, Барбър, затова се спряхме на теб.
— Разбирам, сър.
Медоус се обърна към Реник, който все още крачеше из стаята.
— А колата и липсва ли?
— Да. Бяла TR—3. О’Рейли ми даде номера.
— Няма да ни навреди, ако я потърсим. Кажи на момчетата да я намерят. Не можем да направим кой знае какво друго, докато Малру не ни се обади. Ще говоря с началника на полицията. Защо да не известим и момчетата от ФБР? Те незабавно ще се намесят.
— Добре, сър.
— Окей, да се размърдаме тогава. — Той погледна към мен. — В момента нямаме нужда от теб Барбър. Прекарай добре неделята. За всеки случай на всеки два часа се обаждай на Реник. Ясно, нали?
Станах на крака.
— Разбира се. — Поколебах се, но продължих: — Просто ми хрумна нещо, сър. Не може ли да наблюдаваме Малру, след като вземе парите? Да го проследим, за да видим къде ще ги остави?…
Медоус поклати глава.
— Точно това не бива да правим. Няма да си помръднем и пръста, докато той не ни помоли. Да предположим, че го проследим и похитителите ни забележат, паникьосат се и вземат, че убият момичето, какво ще се случи с мен тогава? Не, такъв риск не поемам. Няма да мръднем, докато Малру не ни повика.