— Какво те измъчва, Хари? Да не си глътна езика? — попита Каули.
В този момент вътрешният телефон иззвъня. Натиснах копчето.
— Трябваш ми — изрева Медоус. — Идвай.
— Гласът на Негово Височество Шефа — каза с усмивка Каули.
Станах на крака.
— Ще се видим, Тим — казах аз. — Винаги на твое разположение, само кажи.
Доволен да се отърва от изпитателния му поглед, аз излязох от стаята почти бегом.
II
До обяд организираното издирване на Одет Малру бе в разгара си и се водеше с такъв размах, че се уплаших. Всички улици на града бяха блокирани. Войниците от близкото поделение бяха извикани на помощ. Повече от хиляда души полиция и войска съставяха силите за блокиране в това безнадеждно търсене на изчезналото момиче. Три хеликоптера бръмчаха над Палм Бей и Палм Сити и имаха пряка радиовръзка с управлението на Медоус.
Той каза на журналистите, които все още се въртяха наоколо, изпълнени с надежди:
— Ние подозираме, че тя е някъде в околността. Предполагаме, че е убита, но може и да грешим. Ако е мъртва, трупът сигурно е хвърлен някъде и ще го намерим. Ако е жива, сигурно са я скрили наблизо и ние пак ще я намерим. Всяка къща, всеки апартамент и всяка ферма ще бъдат претърсени. Разполагаме с достатъчно хора. Ще ни трябва много време, но ако е някъде в радиус от осемдесет километра, рано или късно ще я намерим.
По-късно, когато журналистите си отидоха, дойде Реник. Беше ходил в болницата да говори отново с Уолтър Кърби, надявайки се, че сега ще си спомни нещо, което ще насочи полицията по следите на убиеца.
Медоус го погледна изпитателно:
— Нещо ново?
— Нищо особено. Поне е сигурен, че мъжът е висок и широкоплещест. Това няма да ни помогне много, но и то е нещо. Знаем, че човекът, когото търсим, е висок, широкоплещест, пуши цигари „Лъки Страйк“ има доста разбичкана кола и тежи около осемдесет килограма.
— Как му изчислихте теглото?
— Помогна ни следата от тока на обувката. Барти направи опит. Когато един от неговите хора, който тежи осемдесет килограма, стъпи върху почвата, получи се същата следа.
Медоус изглеждаше доволен.
— Още малко информация от този род и ще можем да му направим словесен портрет.
Така се бях напрегнал, че ме заболяха мускулите.
После вратата изведнъж се отвори и влезе капитан Рийгър. Широкото му месесто лице пламтеше от вълнение.
— Имаме късмет! — каза той. — Един жител на Уест Бийч ни съобщи за автомобилна злополука. Казва се Хърбърт Кеъри. Има дрогерия в Уест Бийч. Снощи двамата с жена си ходили на гости у свои роднини в Лоун Бей. Оставил колата си в лоунбейския паркинг. На тръгване се сблъскали с една TR—3.
Докато той говореше, аз отидох до прозореца и запалих цигара. Стоях с гръб към всички. Знаех, че съм пребледнял като платно. Ако видеха лицето ми, сигурно щяха да разберат, че нещо не е наред.
— Това била колата на момичето. Кеъри й взел номера. Признава, че той бил виновен за злополуката. И знаете ли, на волана е имало мъж! — Докато Рийгър говореше с грубия си полицейски глас, всяка дума ме пронизваше като нож. — Това трябва да е бил някой от похитителите. Макар че Кеъри бил виновен за злополуката, другият не спрял. Откарал колата към края на паркинга, оставил я и избягал.
— Защо, дявол да го вземе, не е съобщил веднага за произшествието? — попита Медоус.
— Той прави, каквото каже жена му. Вината за злополуката била негова, но тя не му давала да си признае. Едва тази сутрин решил да ни съобщи.
— Искам да говоря с него — каза Реник.
— Тръгнал е насам. Изпратих служебна кола да го вземе. Всяка минута ще пристигне.
— Добре ли е видял лицето на онзи тип?
— Сигурно. В паркинга било тъмно, но поне са разговаряли.
Вече се бях овладял. Не смеех да се срещна с Кеъри. Отдалечих се от прозореца.
— Май ще се върна в кабинета. Имам страхотно много работа — рекох аз и тръгнах към вратата.
— Ей! — извика Реник. — Стой тука. Искам да чуеш какво ще каже този тип.
Щеше ли да ме познае Кеъри? Нямаше ли да влезе в кабинета, да се втренчи в мен и да каже: „Това е той!“
Седнах зад едно празно бюро. Следващите двайсет минути бяха най-тежките в живота ми.
Рийгър, който изучаваше картата на стената, каза:
— Знаете ли онази сребърна мина близо до шосе номер седем? Подходящо място да се изхвърли трупът. По-добре да проверят там. — Той вдигна телефонната слушалка и започна да издава заповеди.
Те са професионалисти, помислих си аз. Къде ще скрия трупа на Одет? При тези блокирани пътища, при тези хиляда души, които вече проверяваха и претърсваха къща след къща, апартамент след апартамент, как изобщо щях да се отърва от него?