Дали тези двамата не пазеха стълбището? Може би гледаха да не офейкам.
Седнах зад бюрото, усещайки как в гърдите ми се надига паника. Бях ли вече в капана? Дали Реник не беше се досетил, че и аз съм замесен?
Опитах се да работя, но изобщо не можех да се съсредоточа. Крачех напред-назад, пушех и се опитвах да измисля как да сложа капан на О’Рейли, но нищо не ми идваше наум.
След един час излязох от стаята и отидох до тоалетната. Двамата детективи продължаваха да стоят на долната площадка.
Като се върнах, телефонът иззвъня.
— Хайде ела при мен — каза Реник.
Нервите ми бяха обтегнати до крайност. Ако не бяха онези пазачи на стълбището, дори можех да офейкам.
Овладях се и тръгнах към кабинета на Реник. Срещнах го на вратата.
— Медоус ни вика — рече той и аз тръгнах след него.
Медоус работеше на бюрото си. Като влязохме, вдигна поглед.
— Е, как е? — попита той и протегна ръка да си вземе пура. — Какво има, Джон?
Реник седна. Отидох по-настрани до едно празно бюро и седнах.
— Вече съм сигурен, сър — момичето изобщо не е било отвлечено — отвърна Реник.
Медоус се готвеше да отхапе края на пурата си, но спря и опули очи.
— Изобщо не е било отвлечено?
— Фалшиво отвличане. Тя и онзи тип със спортния костюм са го замислили. Предполагам, че той е смятал да задигне парите и я е убедил да му помогне. Трябвало да се преструва, че е отвлечена, това бил единственият начин да вземат парите.
Медоус изду бузи. Изглеждаше смаян.
— Трябва да си много сигурен в това, Джон.
— Сигурен съм — каза Реник и заописва на Медоус новите сведения за Ан Харкорт. — Преди десет минути получихме отпечатъците й. Това е била Одет Малру, няма грешка. Знаем, че е отишла сама в Лос Анжелос и сама се е върнала. Това означава, че е пътувала по собствено желание. Положително не е била отвлечена.
— По дяволите! — промърмори Медоус. — Ами как тогава са я убили?
— Партньорът й е прибрал откупа и са се разбрали да се срещнат някъде. Сигурно е искал да вземе всичките пари и за да я накара да мълчи, я е ударил по главата и после я е удушил.
Докато Реник говореше, ръцете ми бяха свити в юмруци, ноктите ми се бяха впили в дланите.
— Кой е той? Знаете ли нещо за него? — попита Медоус.
— Знам няколко неща за него — отвърна тихо Реник. — Но това не е достатъчно, за да го пипнем. Докторът казва, че в обувките на момичето имало пясък от плажа. Момчетата от лабораторията се опитват да установят от кой точно плаж е този пясък. Смятат, че ще стане. Хващам се на бас, че Одет си е уредила среща с убиеца в някой от курортните градове по крайбрежието.
Медоус стана от мястото си и започна да крачи из стаята.
— Това не трябва да стигне до пресата, Барбър — каза той. — Може да се окаже опасно като динамит.
— Да — казах аз.
Медоус погледна Реник.
— Наистина ли мислиш, че това момиче се е опитало да свие петстотин хиляди долара от баща си?
— Мисля, че убиецът я е убедил да го направи — каза Реник. — Сигурно й е бил любовник. Повярвала е на приказките му и е била убита.
Трябваше да кажа нещо. Не можех просто да стоя там като истукан.
— Като е прибрал откупа — казах аз с надеждата, че гласът ми звучи по-спокойно, отколкото ми се струваше, — защо не се е измъкнал? Не е имало нужда да се среща с нея и да я убива.
Реник ми хвърли един поглед и извърна глава. Запали цигара.
— Представи си, че той беше избягал с парите. Момичето щеше да каже на баща си. Убиецът сигурно е предполагал, че като я изиграе, тя може да стане опасна. По-безопасно е било да я убие.
Телефонът иззвъня.
Реник вдигна слушалката.
Той послуша малко и каза:
— Успяхте ли? Чудесно. Сигурни ли сте? Окей — и затвори телефона. После се обърна към Медоус:
— Момчетата казват, че пясъкът в обувките й е от Ист Бийч. Този плаж е изкуствено направен и те са напълно сигурни, че пясъкът е оттам и от никъде другаде. Има къмпинг с бунгала. Ето къде трябва да са се срещнали. Отивам там. — Той ме погледна. — Най-добре ела и ти, Хари.
Точно това не ми се искаше да правя. Бил щеше да ме познае. После изведнъж настръхнах, като се сетих, че не съм му платил наема за последната седмица.
— Най-добре да си продължа работата тук, Джон. Толкова съм изостанал — казах аз, съзнавайки, че се задъхвам.
— Остави текущата работа — каза рязко Реник. — Може да почака. Искам да дойдеш с мен.
— Слушай, Барбър, повече никаква информация няма да даваш за пресата — каза Медоус. — Нека знаят, че продължаваме да работим, но засега нещата ще се позабавят. Намали темпото. Ако се разкрие, че това момиче е разиграло собственото си отвличане, за да отмъкне пари от баща си и да ги даде на любовника си, боже, каква гадост!