Погледнах го право в очите.
— Не, но не очаквам да ми повярваш.
— Тук няма скрити микрофони, нито свидетели. Питам те не като полицай, а като приятел.
— Отговорът е все същият — не съм я убил.
Той се наведе напред и смачка цигарата си в пепелника. Зелената светлина от настолната лампа освети лицето му. Личеше си, че не е спал поне от два дни.
— Е, и това е нещо — каза той. — Но ти си замесен в тази работа, нали?
— Да, замесен съм. В такава каша съм се забъркал, че дори твоето приятелство няма да ми помогне.
Реник запали втора цигара.
— Разкажи ми всичко.
— Разбира се. Как се досети, че съм замесен?
— Тим Каули ми каза, че те срещнал на автобусната спирка в нощта на убийството и с теб имало едно момиче с рижи коси и с рокля в синьо и бяло. Започнах да те следя и всичко, което откривах, сочеше към теб.
— Сетих се, че Каули може да ме издаде — рекох уморено. — Сигурно съм бил луд, за да се забъркам с тези две жени, но парите ми трябваха. Предложиха ми петдесет хиляди долара за една работа, която изглеждаше много проста. Парите ми трябваха, за да напусна града и да започна нов живот.
— Хайде, разкажи ми всичко.
И аз му разказах. Разказах му всичко, премълчах само това, че Нина ми беше помогнала да пренесем трупа на Одет. Нея не исках да намесвам.
— Мислех си, че съм се подсигурил с тези магнетофонни записи — завърших аз. — Но О’Рейли ме надигра. Сега нямам нищо, никакво доказателство.
Докато разказвах, Реник седеше неподвижно, вперил поглед в мен. Сега въздъхна дълбоко.
— За бога! Каква история! — възкликна той. — Но има едно нещо, което не съвпада. Как така Одет се съгласи да ви помага?
— И аз това се питах, но съм мислил по въпроса и не е чак толкова трудно да се досетиш. Според мен сигурно си е падала по О’Рейли. Той трябва добре да си е изиграл ролята. Вероятно е знаела, че баща й няма да й позволи да се омъжи за него. Парите са й трябвали, за да задържи О’Рейли. Не й е било ясно обаче, че той си пада по Рея. Двамата са намислили да подхлъзнат момичето. Някой от тях е измъдрил тоя план с отвличането — единственият възможен начин за Одет да докопа значителна сума пари. Тя се е хванала на въдицата. Те са използвали фалшивото отвличане, за да я убият, а аз съм изкупителната жертва. Може да е било точно така.
— Да — каза Реник и се замисли. — Но всичко това не може да ти помогне, Хари. Нямаш никакво доказателство, че говориш истината. Медоус няма дори да те изслуша.
— Знам. — Погледнах часовника си. Беше десет и петнайсет. — Ти можеш да ми помогнеш. Устроил съм капан за О’Рейлн. Има шанс да ме отведе там, където е скрил парите. Искам да дойдеш с мене. Това е единственият ми шанс да се измъкна от положението. Трябва ми полицай за свидетел.
Реник се поколеба.
— Не мога да си представя, че О’Рейли ще те заведе на мястото, където е скрил парите. Защо ще го направи според теб?
— Рискът е голям, но друг изход нямам. Няма да се опитвам да бягам, Джон. Искам само твоята помощ. Ако не успея да го надхитря, с мен е свършено.
— Е, добре, но трябва да те предупредя, Хари. Ще докладвам на Медоус и няма начин да не те арестува. Досега съм го държал в неведение, но трябва да му кажа.
— Дай ми един час. Ако до това време не успея, ще си понеса последиците.
— Добре.
— Може ли да се обадя на Нина? Сигурно се чуди къде съм.
Той посочи телефона.
Позвъних на Нина и й казах, че съм с Реник и че тръгваме по следите на О’Рейли.
— Стискай ми палци и не се притеснявай — рекох аз. Затворих и се обърнах към Реник: — Да вървим.
— Къде?
— В дома на Малру.
Той тръгна към вратата и аз го последвах.
Двамата детективи отвън го погледнаха въпросително.
— Нека дойдат и те — казах.
Четиримата се качихме в полицейската кола. През целия път никой не проговори. Като наближихме входната врата, аз рекох:
— Нататък ще вървим пеша. Не искам да знае, че сме тук.
В единайсет без десет бяхме до къщата. В три стаи на долния етаж светеше. Нощта беше гореща и френските прозорци бяха отворени.
— Тръгвам пръв — казах аз, — вие ме следвайте.
Тихо изкачих стълбите, които водеха към терасата. После прилепен плътно до стената, приближих до отворения френски прозорец и предпазливо надникнах вътре.
Те бяха там.
Облечен в спортна риза и панталони, О’Рейли се беше изтегнал в един шезлонг с чаша уиски в ръка. Рея лежеше на кушетката. Пушеше и не изглеждаше никак спокойна.