Странно е чувството, което изпитвах към риболова — и все още изпитвам. Не мога да се нарека рибар. Веднъж не съм уловил риба шейсет сантиметра, а и от трийсет години не съм хващал въдица. И все пак, като се връщам назад, изглежда, че цялото ми детство от осем до шестнайсет години се е въртяло около дните, когато сме ходили за риба. И най-малките детайли са ярко отпечатани в паметта ми. Помня всеки отделен случай и всяка отделна риба, а няма гьол или блато, което да не си представям ясно, като затворя очи и се замисля. Мога да напиша цяла книга върху риболовната техника. Като бяхме деца, нямахме много такъми, бяха прекалено скъпи, а трите пенса седмично (обичайната сума джобни пари по онова време) отиваха за бонбони и козуначени рула. Най-малките дечурлига обикновено ловят на извита топлийка, твърде тъпа, за да върши работа, но човек може да си направи доста прилична кукичка (без контра, разбира се), като огъне игла в пламъка на свещ с помощта на клещи. Фермерчетата умееха да плетат влакно от конски косми, здраво почти колкото рибарските конци от пресукана коприна, а малка рибка се лови и на единичен косъм. След време минахме на пръти от по два шилинга, та дори с нещо като макари. Господи, колко ли часове съм прекарал, впил поглед във витрината на „Уолисис“! Дори пушките 410-ти калибър и пистолетите не ме омайваха толкова, колкото въдичарските принадлежности. А каталога на универсалния магазин „Гамидж“, който бях докопал отнякъде, май от едно бунище, го изучавах така, сякаш е Библията! И до ден-днешен мога в пълни подробности да ви описвам заместителите на коприненото влакно, кордата с метална сърцевина, куките тип „Лимерик“, чуковете, куковадите, макарите „Нотингам“ и какви ли не други технически детайли.
После идва ред на примамките. В нашия магазин винаги имаше изобилие от брашнени червеи, които вършеха работа, но не съвсем. Белите червеи бяха по-добри. Трябваше да ги изврънкваме от Гравит, месарят, та бандата теглеше чоп или се брояхме на „онче-бонче“ кой ще влезе, защото тези работи никак не му бяха приятни. Той беше едър стар дявол с грубовато лице и глас като на мастиф, а когато лаеше — понеже така обикновено разговаряше с момчета, всички ножове и железарии, накачени по синята му престилка, подрънкваха. Влизаш с празна тенекиена кутийка от петмез, помайваш се, докато излезе и последният клиент, и смирено подхващаш: „Моля ви, господин Гравит, дали ви се намират днес малко ларви?“. Той обикновено избухва: „Какво?! Ларви ли?! В моя магазин?! Не съм виждал от години. Да не искаш да кажеш, че имам мухи в магазина?“
Имаше, разбира се. Бяха навсякъде. Той ги трепеше с кожен каиш, прикрепен на пръчка, с която стигаше много надалеч и размазваше мухата на пихтия. Понякога си тръгваш без ларви, но по правило се провикваше подир теб, тъкмо като се наканиш да си вървиш: „Ей! Иди виж в задния двор. Може да намериш една-две, ако гледаш внимателно“.
Намирахме ги на цели гроздове навсякъде. Задният двор на Гравит вонеше като бойно поле. По онова време касапите нямаха хладилници. Ларвите живеят по-дълго, ако ги държиш в дървени стърготини.
Личинките на осите също бяха добра примамка, макар да е трудно да ги нанижеш на кукичката, освен ако ги опечеш. Като се случеше някой да намери гнездо на оси, същата нощ отивахме, напълвахме го с терпентин и замазвахме отвора с кал. На следващия ден осите вече бяха измрели, сега спокойно можеше да отворим гнездото и да извадим личинките. Веднъж нещо се обърка, терпентинът ли беше изтекъл от дупката ли, какво ли, та като извадихме запушалката, осите, преседели цяла нощ затворени, излетяха с гневно бръмчене. Не ни нажилиха бог знае колко, но жалко че нямаше някой с хронометър, да седи отстрани и да засича. Скакалците са може би най-добрата примамка, особено за клен. Нанизваш го на куката без никакви сачми и само го плъзгаш леко по повърхността — викат му „на леко“. Но не можеш да уловиш повече от два-три скакалеца наведнъж. Зелените мухи, които също се ловят дяволски трудно, са най-добрата примамка за кефал, особено в ясни дни. Трикът е да я сложиш на кукичката жива, за да се извива. Кленът кълве дори на живи оси, ама е доста щекотлива работа да сложиш жива оса на кукичка.
Един господ знае колко други примамки съществуват. Въдичарският качамак се прави като мачкаш хляб с вода в кърпа. Има освен това качамак с кашкавал, с мед и с анасон. За някои видове шаран и вареното жито не е лошо. Торните червеи са хубави за кротушки. Намират се в много стари торища. А има и един друг вид торен червей, на ивици и вони като щипалка — много добра стръв за костур. Инак обикновеният земен червей е добра стръв за костур. Съхранява се в мъх, за да се запази жив и пъргав. Ако ги държиш в пръст, умират. Кафявите мухи, дето кацат по говеждите лайна, са доста добра стръв за шаран. Чувал съм, че клен се лови и на черешка, а пък съм виждал да хващат шаран със стафида от кифла.