Засмях се.
— Точно така.
Тя отново стисна ръката ми.
— Но майка ти се справя добре, като имаме предвид случилото се. Тя наистина е силна. Кейти.
— Знам. — Погледнах я отново. — Но не заслужава всичко това. Не мога да се примиря с мисълта, че тя не знае какво става с мен.
Ди кимна.
— Прекарах доста време с нея. Просто се мотаех наоколо и й помагах из къщата, преди да тръгнем. Дори се грижех за градината. Реших, че така ще ти се отплатя поне малко за всичко, в което те забъркахме.
— Благодаря ти. — Седнах така, че да съм с лице към нея. — Наистина. Благодаря ти за времето, което си била с нея, за това, че си й помагала. Но вие не сте ме забъркали в нищо. Чуваш ли? Вината не е нито твоя, нито на Деймън.
Очите й проблеснаха и тя промълви тихо.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се! — Потръпнах. — Ди, ти не си направила нищо лошо. Вината е на Дедал. Те са отговорни. Никой друг.
— Просто бях толкова разстроена. Радвам се да науча, че така мислиш. Ашли каза, че сигурно ме мразиш, че сигурно мразиш всички нас.
— Ашли е гаднярка.
Ди се засмя искрено.
— Понякога наистина се държи гадно.
Въздъхнах.
— Иска ми се да бяхме направили нещо повече, а не просто да избягаме.
— На мен също. — Тя вдигна ръка и разпусна косата си. — Може ли и аз да те попитам нещо?
— Давай.
Тя прехапа устна.
— Много ли беше зле?
Усетих напрежение. Това беше единственият въпрос, на който не исках да отговоря, но Ди зачака търпеливо, изражението й бе толкова добросърдечно, че трябваше да кажа нещо.
— В някои дни бях наистина зле.
— Мога да си представя — каза тихо тя. — Поговорих веднъж с Бет. Каза, че са я наранявали.
Помислих си за белезите на гърба и стиснах устни.
— Наистина нараняват хората. Правят и казват доста неща.
Тя пребледня.
— Докато пътувахме насам, Люк каза, че… Блейк е мъртъв. Вярно ли е?
Поех си дълбоко дъх. Арчър сигурно му беше казал.
— Блейк е мъртъв. — Изправих се и прибрах косата си назад. — Не искам да говоря за това, нито да обсъждам станалото там. Съжалявам, знам, че се притесняваш. Но просто не искам да мисля за това. Съсипва мозъка ми.
— Добре. Но ако някога промениш решението си, знай, че съм тук — отвърна кротко Ди. Аз кимнах. На лицето й се появи широка усмивка. — Нека да говорим за друго. Например за този съвършен мъж, който дойде с теб. Онзи с военната прическа.
— Арчър?
— Да. Много е секси. Зверски секси.
Избухнах в смях. Не можех да спра, сълзи закапаха по лицето ми, а тя седеше и ме гледаше смутено.
— Какво ти става? — попита тя.
— Съжалявам. — Избърсах сълзите и отново се настаних до нея. — Просто съм сигурна, че ако Деймън чуе, ще побеснее.
Тя се намръщи.
— Деймън ще побеснее, ако проявя интерес към когото и да било.
— Е, Арчър е различен — започнах бавно.
— Защо? Защото е по-възрастен? Едва ли е много по-стар, пък и очевидно е добър човек. Рискува живота си, за да ви помогне. Но има и нещо особено, което долавям в него. Може би защото е военен.
Реших, че сега е моментът да хвърля бомбата.
— Арчър не е човек, Ди.
Тя се намръщи още повече.
— Значи е хибрид? Съвсем логично.
— Ами не. Той е… всъщност той е нещо особено. Той е това, което наричат основа — той е дете на луксианец и хибрид.
Тя помисли и сви рамене.
— И какво от това? Аз съм извънземна. Не съм тесногръда.
Усмихнах се. Бях доволна, че проявява интерес към някого след Адам.
— Има и още нещо. По-добре внимавай какво си мислиш в негово присъствие.
— Защо?
— Основите имат чудати способности — обясних аз, а очите на Ди станаха кръгли като чинийки. — Може да чете мислите ти, без въобще да го усетиш.
Бледото лице на Ди почервеня.
— Боже мой!
— Какво има?
Тя започна да удря лицето си с ръце.
— През цялото време, докато бяхме долу, си го представях гол!
Облякох стара рокля без ръкави, която прикриваше белезите на гърба ми, и слязох при Ди и останалите. Последва пищна вечеря — свежи плодове, много от които виждах за първи път, сочни и вкусни меса и салата в най-голямата купа на света. Изядох повече, отколкото можех да поема, дори задигнах малко от печеното месо от чинията на Деймън. Бетани също беше с нас. Прегърна ме в мига, в който ме зърна. Беше добре, като изключим това, че изглеждаше напълно изтощена, но пък имаше голям апетит.