Выбрать главу

В мига, в който го изрекох, осъзнах, че наистина е така. Семейството винаги беше на първо място за мен, а Кити бе част от семейството ми — по-голямата част. Тя бе моето бъдеще.

— Те ще те принудят да извършиш такива неща… — Влагата в очите й се увеличи и една сълза се спусна по бузата й. — Не бих искала ти да…

Улових сълзата с целувка.

— Няма да те оставя да се справяш сама. Ти си… ти си всичко за мен, Кити. — Усмихнах се при звука от нежното й вдишване. — Хайде де, котенце, нима си очаквала нещо различно от мен? Обичам те.

Тя сложи ръце на раменете ми, стисна толкова силно, че пръстите й почти пробиха памучната ми тениска и се взря в мен тъй продължително, че започнах да се притеснявам. После скочи напред, прегърна ме и само дето не ме задуши.

Засмях й се и едва се сдържах да не се обърна. В следващия момент тя седеше до мен, после се озова в скута ми и ме притисна до себе си. Това, това беше Кити, която познавах.

— Ти си луд — прошепна до врата ми тя. — Ти си напълно луд, но те обичам. Толкова много те обичам. Не те искам тук, но те обичам.

Плъзнах ръце по гърба й и погалих кръста й.

— Никога няма да се уморя да го чувам.

Тя се притисна към мен, пръстите й потънаха в косите ми.

— Така ми липсваше, Деймън.

— Нямаш представа…

Думите ми вече се изчерпваха. Нейната близост след толкова дълго време беше най-сладката форма на мъчение. Усещах всеки дъх, който поемаше, с цялото си тяло — всъщност повече с някои части на тялото си. Беше неприлично, но тя имаше огромна власт над мен. Здравият разум изхвърча през прозореца.

Тя се отдръпна, погледна ме в очите и след това отново се приближи. По дяволите, целувката беше хем невинна, хем отчаяна и напълно съвършена. Притиснах се по-силно към нея, тя наклони глава и целувката ни, започнала невинно, се промени. Потопих се по-дълбоко в целувката, вложих в нея целия си страх, трупан всяка минута, в която бяхме разделени, цялата си страст, всичките си чувства. Нейният стон ме разтърси, а когато тя се помръдна, едва не умрях.

Сграбчих бедрата й и я отблъснах, макар това да бе последното, което исках да направя.

— Не забравяй за камерите — казах.

Червенина плъзна по врата й и обагри лицето й.

— О, да, навсякъде, освен…

— Банята — включих се аз и забелязах изненада на лицето й. — Те ме осведомиха.

— За всичко? — Щом кимнах, червенината изчезна и тя бързо се измъкна от скута ми. Седна до мен с поглед, вперен напред. След известно време си пое дълбоко дъх. — Аз… се радвам, че си тук, но ми се ще да не беше.

— Знам.

Не го приемах като обида. Кити изви глава назад.

— Деймън, аз…

Поставих два пръста под брадичката й и обърнах главата й отново към мен.

— Знам — повторих, търсейки очите й. — Видях някои неща и те ми казаха за…

— Не искам да говоря за това — каза бързо тя и обгърна коленете си.

Започнах да се притеснявам, но успях да се усмихна.

— Добре. Няма проблем.

Прегърнах я и я притеглих по-близо до себе си. Нямаше съпротива. Тя се сви до мен и зарови пръсти в тениската ми. Целунах челото й. Продължих с тих глас:

— Ще излезем оттук.

Тя сви ръка и повдигна глава.

— Как? — прошепна.

Наведох се към ухото й.

— Довери ми се. Убеден съм, че ни наблюдават и не искам да им дам основание да ни разделят.

Тя кимна с разбиране, но се напрегна.

— Видя ли какво правят тук?

Поклатих глава и тя си пое дълбоко дъх. С тих глас ми разказа за болните хора, които Дедал лекуваха, за луксианците и хибридите. Докато говорехме, се излегнахме с лице един към друг. Разбирах, че ми спестява доста неща. Например не спомена как се е сдобила със синините. Реших, че сигурно има нещо общо с Блейк, и затова не иска да го коментира. Но спомена за малко момиче, наречено Лори, което умира от рак. Изражението й бе измъчено, докато говореше за детето. Кити не се бе усмихнала нито веднъж. Прозрението ме прониза и заплаши да разбие радостта ми от срещата с нея.

— Те твърдят, че има и лоши луксианци — каза Кити. — Че именно затова съм тук, за да се науча как да се защитавам от тях.

— Така ли?

Тя се напрегна.

— Казват, че има хиляди луксианци, които искат да навредят на хората, и че ще дойдат и още. Предполагам, че на теб не са ти разправяли подобни неща.