Опитах да се преместя така, че да не съм зад Деймън, но той помръдна и отново блокира движенията ми.
— Така ли? — Гласът на Деймън прозвуча тихо и опасно, стомахът ми се сви. — Мисля, че съм те виждал преди.
— Едва ли — отговори с равен глас Дашър.
— О, прав е. — Нанси посочи към мен. — Показах му записа от първия ден на Кейти, на който се вижда и първият ви разговор с нея.
Затворих очи и тихо изругах. Деймън щеше да го убие.
— Да, точно това видях. — Всяка дума бе съпроводена с убийствен поглед. Ококорих очи. Дашър не изглеждаше равнодушен. Мускулите на челюстта му се напрегнаха. — Прибрал съм тези кадри на специално място в съзнанието си — довърши Деймън.
Сложих ръка на гърба му.
— Каква работа имаме днес?
— Трябва да направим някои общи тестове, след това продължаваме нататък — отговори Дашър.
Мускулите ми се свиха и Деймън го забеляза. Още стрес тестове? Май нямаше да протекат добре, щом Деймън бе тук.
— Нищо прекалено сложно или интензивно — добави Нанси, пристъпи настрани и посочи вратата. — Моля ви. Колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще приключим.
Деймън не помръдна.
Нанси ни изгледа спокойно.
— Трябва ли да ти напомням какво ни обеща, Деймън?
Изгледах го строго.
— Какво си обещал?
Нанси отговори преди него:
— Обеща, че ако го доведем при теб, ще направи всичко, което поискаме, без да създава проблеми.
— Нима?
Взрях се в Деймън. Той не отговори и почти ми се прииска да го ударя. Един бог знаеше какво щяха да му причинят. Поех дълбоко дъх, отдръпнах се от него и станах. След секунда той стоеше на крака пред мен. Прибрах косата си назад и обух гуменките си.
Никой от нас не проговори, когато излязохме в коридора. Погледнах Арчър, но той наблюдаваше внимателно Деймън. Явно вече не бях най-голямата заплаха. Когато спряхме пред асансьора. Деймън ме хвана за ръка и напрежението в раменете ми леко спадна. Колко пъти се бях качвала в този асансьор? Не помнех. Този път обаче бе по-различно.
Деймън беше тук.
Заведоха ни на болничния етаж, в стая с двама пациенти. Доктор Рот ни чакаше и с нетърпение сложи и на двама ни апарати за измерване на кръвното.
— От доста време мечтая да изследвам някой като теб — каза на Деймън с писклив глас.
Деймън вирна вежда.
— Поредният почитател. Срещам ги навсякъде.
— Само ти би се зарадвал от нещо такова — прошепнах.
Той се ухили.
Страните на доктора порозовяха.
— Рядко се сдобиваме с могъщ луксианец като теб. Мислехме, че Доусън ще е такъв, но…
Лицето на Деймън помръкна.
— Ти си работил с брат ми?
Опа!
С ококорени очи доктор Рот погледна Нанси и сержант Дашър. Прочисти гърло и свали апаратите.
— Кръвното им е идентично. Съвършено. Сто и двайсет на осемдесет.
Нанси записа резултата в една папка, която, кълна се, току-що се появи в ръцете й. Завъртях се в стола и погледнах Деймън. Той оглеждаше доктора така, сякаш искаше да го пребие, за да получи повече информация.
След това доктор Рот провери пулса ни. Пулсът в покой бе около петдесет, явно доста добре, тъй като Рот почти си тананикаше.
— Пулсът на Кейти беше почти седемдесет при всички предишни прегледи, а кръвното й — изключително високо. Изглежда, в негово присъствие показателите й се подобряват и съответстват на неговите. Чудесно.
— Защо? — попитах.
Той извади стетоскоп.
— Това е добър признак, че мутацията е съвършена на клетъчно ниво.
— Или признак, че съм адски готин — предложи хладно Деймън.
Докторът леко се усмихна и тревогата ми нарасна. Човек би си помислил, че щом Деймън се държи високомерно, значи всичко е наред. Но аз знаех, че остроумните му отговори означаваха, че всеки момент ще избухне.
— Сърцата туптят в съвършен синхрон. Много добре — промърмори Рот и се обърна към Дашър. — Тя премина стрес теста, нали? Без явни признаци на дестабилизация?
— Тя се справи перфектно, точно както се надявахме.
Поех си рязко дъх и притиснах ръка към стомаха си. Бях се представила както са очаквали? Дали това означаваше, че са очаквали да убия Блейк? Не смеех дори да си го помисля.
Деймън ме погледна. Присви очи.
— Какво представляват тези стрес тестове?