Отворих уста, но не знаех какво да отговоря. Не исках да му разкажа за случилото се, за това, което извърших. Обърнах се към Дашър — изглеждаше предпазлив. Надявах се да прояви капчица здрав разум. Ако кажеше на Деймън за битките, той щеше да се побърка.
— Стрес тестът не е нищо особено — обясни Дашър. — Убеден съм, че Кейти може да ти разкаже повече.
Да, нищо особено, ако смяташ побоищата и убийствата за обичайни неща. Но по някакъв извратен начин бях благодарна за лъжата.
— Да, наистина не е нищо особено.
По лицето на Деймън проблесна съмнение и той се обърна към доктора.
— Тези стрес тестове бяха ли подобни на онова, което правеше Доусън?
Никой не отговори, което само по себе си бе достатъчен отговор. Деймън стоеше неподвижно, но погледът му бе изострен, а устата му — стисната в права линия. Той се протегна и взе ръката ми в неговата. Нежното докосване рязко контрастираше с изражението му.
— Значи можем да преминем на по-важната част от днешната ни работа. — Докторът отиде до количка, върху която бяха подредени инструменти. — Едно от най-невероятните качества на извънземните ни приятели е способността им да лекуват не само себе си, но и другите. Смятаме, че отключването на тази способност ще ни даде нужната информация, за да възпроизведем процеса и да лекуваме хора, страдащи от различни болести.
Докторът взе нещо, но го скри в ръката си, когато се извърна към нас.
— Целта на следващото упражнение, Деймън, е да видим колко бързо можеш да лекуваш. Трябва да проверим това, преди да продължим.
Тревожността, която се бе насъбрала у мен, избухна като гюле. Това можеше да означава само едно.
— Казвай направо — насърчи го тихо Деймън.
Рот видимо преглътна, докато крачеше към нас и аз забелязах, че Арчър и другия охранител се приближават леко.
— Ще трябва да излекуваш Кейти — каза докторът.
Деймън стисна ръката ми по-силно и се наведе напред.
— Да я излекувам от какво по-точно? Малко съм объркан. Вече се погрижих за синините и между другото бих се радвал да науча как се е сдобила с тях.
Сърцето ми запрепуска и огледах стаята. Черните точки бяха навсякъде и имах усещането, че скоро отново ще опознаем любящите ласки на оникса.
Няма да е сериозно — обясни внимателно докторът. — Просто лека драскотина, която тя почти няма да усети. После ще изследвам кръвта и ще ти проверя показателите. Това е.
Внезапно си спомних за Доусън и Бетани, за всички ужасни неща, които причиниха на Бетани, за да принудят Доусън да лекува други хора. Повдигаше ми се, чувствах се замаяна. Дашър с нищо не бе показвал, че залавянето на Деймън е приоритет. Но сега, след като Деймън вече беше тук, щяхме да видим всички лица на Дедал. Дали щяха да водят други хора за лечение, докато разберат пълния обхват на силите му?
— Не — кипна Деймън. — Няма да ви позволя да я нараните.
— Обеща — каза Нанси. — Постоянно ли трябва да ти го напомням?
— Не съм обещавал да ви позволявам да й причинявате болка — отговори той и зениците му засияха.
Арчър се доближи. Другият охранител се отдръпна към стената към един доста неприятен бутон. Нещата щяха да излязат извън контрол. Когато доктор Рот разкри какво държи в ръката си, Деймън пусна ръката ми, скочи и застана пред мен.
— Няма да стане, друже — каза той и сви ръце в юмруци.
Светлината проблесна в металния скалпел, който държеше Рот. Добрият доктор разумно отстъпи назад.
— Обещавам ти, че тя почти няма да усети. Аз съм лекар. Знам как да направя чист разрез.
Мускулите по гърба на Деймън се втвърдиха.
— Не.
Нанси простена нетърпеливо и отпусна папката.
— Това може да мине лесно или да стане изключително трудно.
Главата му се стрелна към нея.
— Трудно за теб или за мен?
— За теб и за Кейти. — Тя пристъпи напред — или беше много смела, или много глупава. — Ако искаш, можем да те озаптим. А можем и да приключим набързо с това. Изборът е твой.
Деймън изглеждаше така, сякаш щеше да каже, че блъфират. Но аз знаех, че казват истината. Ако някой от двама ни окажеше съпротива, щяха да напълнят стаята с оникс, да завържат Деймън, докато приключат с мен, и после да го освободят. Във всеки случай, щяха да получат своето. Ние избирахме само начина, по който щеше да се случи.