Изправих се на нестабилните си крака.
— Деймън.
Той ме погледна през рамо.
— Не.
Насилих се да се усмихна и свих рамене.
— Така и така ще го направят. Повярвай ми. — При последните две думи по лицето му пробяга болка. — Ако не се съпротивляваме, ще свърши бързо. Обещал си им.
— Не съм им обещавал такова нещо.
— Знам… но сега си тук и… — И точно затова не исках той да е тук. Обърнах се към доктора и протегнах ръка. — Той няма да позволи на никого да ме нарани. Ще се наложи да го направя сама.
Деймън се взря с недоверие в мен. Докторът погледна Нанси, която кимна. Явно нейният ранг, какъвто и да беше, надвишаваше този на сержанта.
— Няма проблем — каза Нанси. — Вярвам, че Кейти знае какво ще се случи, ако реши да използва ножа по неподходящ начин.
Изгледах жената с омраза, докато сграбчвах студения инструмент. Събрах кураж и се обърнах към Деймън. Все още се взираше в мен така, сякаш си бях загубила разсъдъка.
— Готов ли си?
— Не. — Гърдите му се надишаха и тогава се случи нещо необичайно. В очите му се появи безпомощност, която ги оцвети в зелено. — Кити…
— Налага се.
Погледите ни се срещнаха и тогава Деймън протегна ръка.
— Аз ще го направя.
Вкамених се.
— Няма начин.
— Дай ми го, Кити.
Имаше няколко причини да не му дам скалпела, най-вече защото не исках да се чувства виновен, а и защото се притеснявах, че ще го използва като оръжие. Леко се помръднах и разтворих лявата си длан. Никога преди не се бях порязвала, не и нарочно. Сърцето ми туптеше бясно, стомахът ми подскачаше. Ръбът на скалпела бе остър като бръснач, затова предположих, че няма да е необходим особено силен натиск.
Поставих го върху разтворената си длан и затворих очи.
— Почакай! — извика Деймън. Стресната, отворих очи. Зениците му бяха съвсем бели. — Трябва да съм в истинската си форма.
Взрях се в него, сякаш беше побъркан. Безброй пъти ме бе изцерявал набързо в човешката си форма. Превръщаше се в светеща пръчка само ако нещата бяха сериозни. Нямах представа какво е намислил.
Деймън се обърна към Нанси и сержанта, които гледаха недоверчиво.
— Трябва да съм сигурен, че ще го направя бързо. Не искам Кити да страда и не искам да й остане белег.
Изглежда, му повярваха, тъй като Нанси кимна одобрително. Деймън си пое дълбоко дъх, после тялото му заблещука. Променяше се. Очертанията на тялото му започнаха да избледняват. За момент забравих, че сме в тази стая, че държа в ръката си скалпел, че щях да прорежа собствената си плът, че сме в плен на Дедал.
Да наблюдавам как той приема истинската си форма, беше величествено изживяване.
Точно преди да избледнее напълно, започна отново да придобива форма. Ръце. Крака. Тяло. Глава. За секунда можах да го видя, наистина да го видя. Кожата му бе полупрозрачна, като желе, а мрежата от вени сияеше с перлен блясък. Това бяха чертите на Деймън, но по-резки и по-ясни. А след миг той сияеше по-ярко от слънцето. Светлина с формата на човек, блестяща с червени оттенъци. Гледката бе толкова красива, че се просълзих.
Наистина не искам да го правиш.
Както винаги, звукът на гласа му в съзнанието ми ме стресна. Мислех, че никога няма да свикна. Щях да отговоря на глас, но се спрях в последния момент.
„Не трябваше да идваш тук, Деймън. Те точно това искат.“
Светещата глава се изви настрани.
Трябваше да дойда за теб, не можех да направя друго. Но това не значи, че ще търпя всичко. Така че приключвай с това, преди да си променя мнението и да реша дали наистина да се свържа с Извора и да убия някого.
Сведох поглед към скалпела и потреперих. Улових здраво дръжката, чувствайки множество погледи, впити в мен. Затворих очи като истинска страхливка, каквато си бях, притиснах острието в дланта си и разрязах.
Изсъсках от болка и изпуснах скалпела. Тънкият прорез мигновено се изпълни с кръв. Като порязване от хартия, умножено по милион.
Свещени Исусе и божа майко Мария, които сте в църквите… долетя гласът на Деймън.
Не съм сигурна, че го казваш правилно — отговорих и стиснах длан.
Почти не усетих как докторът се приближи и взе острието. Светлината на Деймън ме обгърна, той протегна ръка и пръстите му ясно се очертаха, когато докосна ранената ми ръка.