Разтвори длан — каза той.
Поклатих глава и долових призрачната му въздишка. Той нежно разтвори ръката ми, допирът му бе топъл и мек като на дрехи, току-що извадени от сушилнята.
Заболя ме повече, отколкото очаквах.
Светлината леко помръкна.
Нима наистина очакваше, че няма да те заболи, котенце?
Както и да е.
Позволих му да ме заведе до стола. Седнах, а Деймън коленичи пред мен с наведена глава. Топлина изпълни дланта ми, докато той правеше магията си.
— Невероятно — прошепна доктор Рот.
Впих очи в блестящата сведена глава на Деймън. Идващата от него топлина изпълни стаята. Протегнах се и поставих ненаранената си длан на рамото му. Светлината потрепна и червеното по краищата се разшири с около сантиметър навътре. Интересно.
Знаеш колко обичам да ме докосваш, когато съм в тази форма.
От гласа му ме побиха тръпки.
Защо всичко, което казваш, звучи мръснишки? — попитах, но не отместих ръката си.
Подсмихването му се понесе из мен и в този момент болката вече бе изчезнала.
Не аз имам мръсно подсъзнание, котенце.
Завъртях очи.
Хвана ръцете ми и в този момент вече бях сигурна, че раната ми е изцерена.
Спри да ме разсейваш
Изсумтях.
Аз ли? Ти си абсолютен кретен.
— Удивително — промърмори доктор Рот. — Те си общуват. Винаги се впечатлявам, когато видя това.
Деймън не му обърна внимание.
Приех тази форма, за да ти кажа, че говорих с Люк, преди да отида в Маунт Уедър.
Изпънах гръб, цялата в слух.
Той има ли нещо общо с пленяването ми?
Не. Склонен съм да му вярвам. Ще ни помогне да се измъкнем. Нуждая се от…
— Покажи ни ръката си, Кейти — прекъсна го гласът на Нанси.
Не исках да се подчиня, но когато погледнах към нея, видях как другият охранител се приближава към Деймън с нещо, което напомняше електрошок. Измъкнах ръката си от тази на Деймън и им я показах.
— Доволни ли сте?
— Деймън, приеми човешка форма — нареди Нанси с рязък тон.
След един удар на сърцето Деймън се изправи. В истинската си форма изглеждаше по-висок и имаше доста по-застрашителен вид. Светлината му проблесна по-скоро в червено, отколкото в бяло, и после угасна.
Стоеше пред мен, вече, без да свети. Само в очите му сияеше бяла светлина.
— Не знам дали си разбрала, че не обичам да ми се заповядва.
Нанси наклони глава.
— Не знам дали си разбрал, че съм свикнала хората да се подчиняват на заповедите ми.
На лицето му се появи усмивка.
— Чувала ли си израза „Блага дума метални врати отваря“?
— Мисля, че е „железни“, не „метални“ — промърморих аз.
— Все тая.
Доктор Рот разгледа ръката ми.
— Невероятно. Само бледа розова линия. Сигурно напълно ще изчезне след час. — Той се обърна към Нанси и Дашър, направо треперещ от вълнение. — И други луксианци са лекували толкова бързо, но никой не е успял да затвори раната напълно.
Все едно на Деймън му трябваха още причини да се чувства специален.
Докторът поклати глава и се взря в него.
— Наистина изключително.
Чудех се дали добрият доктор няма да го целуне.
Преди Рот да омаже Деймън с лигите си, вратата се тресна и оттам нахлу останал без дъх служител с яркочервени коси и лице.
— Имаме проблем — обяви той, дишайки учестено.
Нанси го изгледа вбесено и аз се досетих, че ще му се разкрещи, задето е влетял тук по този начин.
Дашър прочисти гърло.
— Какъв е проблемът, Колинс?
Очите на служителя зашариха из стаята, преминаха покрай Деймън и мен, после се върнаха към нас и накрая се спряха върху сержанта.
— Имаме проблем в сграда Б, сър. На деветия етаж. Необходима е незабавната ви намеса.
Дванайсета глава
Кейти
Сграда Б? Смътно си спомнях, че бях чувала за друга сграда, прикрепена към нашата, но не знаех кого или какво държат там. Ала бях на сто процента готова да разбера. Каквото и да е, явно бе ценно, тъй като сержант Дашър напусна стаята без повече обяснения.