Вдигнах глава и видях сержант Дашър да се приближава отдясно.
— Добър изстрел, Арчър — каза той.
Арчър прибра пистолета в кобура с леко кимване.
Аз отново погледнах Мика. Беше вперил очи в мен. Не можеше да помръдне, но бе в пълно съзнание.
— Какво, по дяволите, става? — прошепнах.
— Някой да заведе Уошингтън в болничното отделение, за да се уверим, че мозъкът му не е съвсем съсипан — нареди Дашър. — Рот, незабавно отведи детето в стаята за прегледи и разбери как е успяло да излезе от сграда Б, и къде, по дяволите, е проследяващото му устройство.
Рот се изправи и разтри слепоочието си.
— Да… да, сър.
Дашър пристъпи към него, очите му проблясваха, а гласът му бе тих.
— Ако го направи отново, ще бъде елиминиран. Разбра ли?
Елиминиран? Исусе. Някой се появи до мен и сграбчи детето. Не исках да го пусна, но това нямаше значение. Мика се хвана за тениската ми и се задържа за мен, докато офицерът го дърпаше.
Странните очи бяха още по-чудати отблизо. Кръгът около зениците бе неравен, сякаш черното се бе размило по краищата.
Не знаят, че ние съществуваме.
Отдръпнах се изненадан и той изпусна тениската ми. Гласът на детето беше в главата ми. Беше невъзможно, но се случи. Гледах с недоверие, докато офицерът го изнасяше. Странното беше, че същото бе казал и Люк.
Хлапето не беше като мен или Кити. Беше напълно различно.
Кейти
Мили боже…
Детето обезоръжи петнайсет мъже и сигурно щеше да се справи с много повече, ако Арчър не го бе упоил. Честно казано, въобще не осъзнавах какво видях или какво представляваше детето, но Деймън изглеждаше доста по изплашен от мен. Обзе ме страх. Дали детето му бе направило нещо?
Оттласнах се от стената и се затичах към Деймън.
— Добре ли си?
Той прокара ръка през косата си и кимна.
— Някой трябва да заведе тези двамата в стаите им — каза сержант Дашър, пое си дълбоко дъх и после излая още заповеди.
Арчър се приближи към нас.
— Почакайте — казах и хванах Деймън за ръка. Не помръднах. — Какво беше това?
— Нямам време за обяснения — отвърна Дашър и присви очи. — Заведи ги в стаите им. Арчър.
В мен се надигна гняв, горчив и могъщ.
— Намерете време.
Дашър се врътна рязко към мен и аз издържах погледа му.
В този момент Деймън се заслуша в разговора и впи очи в сержанта. Мускулите под ръката ми се стегнаха.
— Това дете не беше луксианец или хибрид — каза той. — Мисля, че ни дължите отговор.
— Той е това, което наричаме „основа“ — изрече Нанси, която се появи зад сержанта. — В смисъл на ново начало. Основата на съвършения вид.
Отворих уста, после я затворих. Основата на съвършения вид? Почувствах се така, сякаш се бях озовала в посредствен научнофантастичен филм. Само дето всичко бе истина.
— Върви, сержант Дашър. Аз имам време. — Тя вдигна глава и посрещна недоверчивия поглед на Дашър. — Освен това искам пълен доклад за това как и защо в рамките на двайсет и четири часа са възникнали два инцидента с основите.
Дашър издиша шумно.
— Да, госпожо.
Бях изумена, когато той събра пети и се обърна, но подозрението ми, че Нанси дърпа конците, се потвърди.
Тя посочи една от отворените врати.
— Нека седнем.
Без да пускам ръката на Деймън, последвах Нанси в малка стая с кръгла маса и пет стола. Арчър, нашата вечна сянка, тръгна след нас, но остана до вратата, а ние тримата седнахме.
Деймън облегна лакът на масата, сложи другата си ръка на коляното ми и се наведе напред, впил очи в Нанси.
— Добре. Значи хлапето е основа. Или нещо такова. Какво по-точно означава това?
Нанси се облегна и кръстоса крака.
— Нямахме намерение да споделяме това с вас, но имайки предвид на какво станахте свидетели току-що, наистина нямаме избор. Някои неща не се случват според плановете ни, така че трябва да се приспособяваме към ситуацията.
— Супер — казах аз и сложих ръка върху тази на Деймън.
Той обърна дланта си и пръстите ни се сплетоха.
— Проектът „Основа“ е най-великото постижение на Дедал — започна Нанси с непоколебимо изражение. — По ирония, той започна в резултат на инцидент преди повече от четиридесет години. В началото имахме един обект, сега са стотици. Както казах, някои неща не се случват според плановете ни. Затова се налага да се приспособяваме към ситуацията.