Обърнах се към Деймън — той изглеждаше толкова объркан и нетърпелив, колкото и аз. Налегна ме неприятно чувство. Усещах, че това, което щяхме да чуем, щеше да е потресаващо.
— Преди четиридесет години разполагахме с мъжки луксианец и женски хибрид, чиито мутации бе предизвикал той. Те, подобно на вас двамата, бяха млади и влюбени. — Горната й устна се сви презрително. — Позволихме им да се виждат и в един момент по време на престоя им женската забременя.
Божичко.
— В началото дори не знаехме, но впоследствие започна да й личи. Разбирате ли, преди не тествахме за хормони, срещани в случай на бременност. Знаехме, че луксианците зачеват доста трудно, и въобще не очаквахме, че луксианец ще може да оплоди жена, независимо дали тя е хибрид, или човек.
— Вярно ли е? — попитах Деймън. Не бяхме обсъждали възможността за бебета. — Наистина ли луксианците забременяват трудно?
Деймън се замисли.
— Да. Но не е възможно жена да зачене от луксианец, поне доколкото ми е известно. Все едно да се съберат куче и котка.
Сбърчих вежди.
— Добро сравнение.
Деймън се ухили.
— Прав си — каза Нанси. — Луксианците не могат да имат деца от хората и в повечето случаи не могат да имат деца от хибридите. Но ако мутацията е съвършена, напълно завършена на клетъчно ниво, и ако съществува истинско желание, тогава е възможно да се стигне до бременност.
Поради някаква причина гърлото ми се възпламени. Разговорът за бебета с Нанси бе по-неприятен дори от разговора за секс с майка ми, по време на който ми се бе приискало да си ударя главата в стената.
— Когато разбрахме, че хибридът очаква дете, възникнаха противоречия относно това дали е редно бременността да бъде прекъсната. Може да звучи грубо — добави Нанси, след като забеляза напрежението, струящо от Деймън, — но трябва да разберете, че нямахме представа какво може да причини една бременност, нито какво би било детето на луксианец и хибрид. Нямахме представа срещу какво сме изправени, но за щастие, решихме да не прекратяваме бременността и така получихме възможността да изследваме това явление.
— И… и те са имали дете? — попитах аз.
Нанси кимна.
— Продължителността на бременността беше обичайна за човешките стандарти — между осем и девет месеца. Нашият хибрид малко подрани.
— При луксианците трае около година — каза Деймън и аз потръпнах, тъй като това ми изглеждаше доста дълго, особено ако носиш тризнаци. — Но, както казах, зачеването е трудно.
— Когато се роди бебето, външният му вид бе съвсем обикновен, с изключение на очите. Те имаха въз морав цвят, което е изключително нетипично за хората, и къдрави тъмни кръгове около ирисите. Кръвните изследвания показаха, че бебето е наследило и човешко, и извънземно ДНК, което не е еднакво с ДНК-то на мутиралите хибриди. Чак когато детето започна да расте, осъзнахме какво означава това.
Нямах представа какво означава.
На лицето на Нанси се появи усмивка — искрена, подобна на усмивката на дете в коледна сутрин.
— Темповете на растеж бяха нормални, като на обикновено човешко дете. Но това дете демонстрираше изключителен интелект от самото начало — научи се да говори доста преди обичайната възраст и ранните тестове за интелигентност показваха, че детето има IQ над двеста, което е особено рядко. Само половин процент от популацията има IQ над сто и четиридесет. И нещата не свършваха с това.
Деймън ми бе казвал, че луксианците съзряват по-бързо от хората, не физически, а интелектуално и социално. Тогава ми прозвуча съмнително, имайки предвид държанието му в някои моменти. Той се взря в мен, сякаш знаеше какво си мисля, и аз стиснах ръката му.
— Какво имаш предвид? — обърна се към Нанси той.
— Процесът е като бездънен кладенец, който все още изучаваме. Всяко дете, всяко поколение, изглежда, има различни способности. — Докато говореше, очите й засияха с особена светлина. — Първото дете можеше да прави нещо, на което не бе способен нито един хибрид. Можеше да лекува.
Облегнах се на стола. Примигвах на парцали.
— Но аз… смятах, че само луксианците са способни на това.