— И ние така мислехме, преди да се появи Ро. Кръстихме го на първия известен египетски фараон, смятан за митичен.
— Момент. Вие сте го кръстили? Ами родителите му? — попитах.
Тя просто сви рамене. Май това изчерпваше отговора й.
— Способността на Ро да лекува себе си и други бе аналогична на луксианска способност, очевидно наследена от баща му. Още в детството му научихме, че той е способен да общува телепатично не само с луксианци и хибриди, но и с хора. Комбинацията от оникс и диамант не оказваше ефект върху него. Той притежаваше скоростта и силата на луксианец и дори беше още по-бърз и по-силен. И подобно на луксианец можеше лесно да се свърже с Извора. Способността му да решава проблеми и да съставя стратегии беше безпрецедентна. Единственото, което Ро и останалите основи не можеха да правят, бе да променят външния си вид. Ро беше съвършеният образец.
Нужни ми бяха няколко мига да осмисля всичко това и когато най-после го сторих, едно нещо изпъкна над всичко останало.
— Къде е Ро сега?
Очите й помръкнаха.
— Вече не е сред нас.
Това обясняваше употребата на минало време.
— Какво стана с него?
— Казано просто — умря. Но не беше последният. Родиха се още няколко и така разбрахме как е възможно зачеването. — Тя се развълнува и заговори по-бързо. — Най-интересното откритие беше, че бременност е възможна само при мъжки луксианец и женски хибрид, който е претърпял успешна мутация.
Деймън освободи ръката си и свъси вежди.
— И Дедал просто случайно е разполагал с възбудени луксианци и хибриди, които са били навити да го правят, докато са тук? Това ми звучи странно. Мястото не е особено романтично. Не те предразполага за такива работи.
Осъзнах накъде бие Деймън и стомахът ми се преобърна. Въздухът в помещението застина. Имаше причина Нанси да е толкова откровена с нас. В крайна сметка Деймън и аз бяхме „съвършените образци“ според доктор Рот, мутирали на клетъчно ниво.
Нанси ни погледна хладно.
— Изненадващо е какво вършат влюбените, когато разполагат с ограничено време за интимност. Пък и отнема само няколко мига.
И изведнъж обстоятелството, че ни бяха дали обща баня, придоби смисъл. Да не би Нанси да се надяваше, че аз и Деймън ще се поддадем на животинските си страсти и ще създадем бебенца? Идеше ми да повърна, когато тя го потвърди.
— Все пак не сме ви забранили да прекарате някой и друг миг заедно, нали? — Усмивката й вече ме плашеше. — А вие сте млади и толкова влюбени. Сигурна съм, че ще използвате времето рано или късно.
Сержант Дашър не бе споменал нищо подобно в рекламните си речи относно лечението на болести и предпазването на планетата от извънземно нашествие. Но пък Дедал имаше много лица. Самият сержант бе казал нещо подобно.
Деймън отвори уста — без съмнение възнамеряваше да изрече нещо, заради което щях да го изритам, но все пак го оставих да се изкаже.
— Трудно ми е да повярвам, че сте разполагали с толкова много двойки, които… нали се сещаш.
— В някои случаи забременяването стана напълно случайно. В други случаи ние подпомогнахме процеса.
Въздухът заседна в дробовете ми.
— Подпомогнахте?
— Не е това, което си мислиш. — Тя се засмя, звукът бе писклив и изнервящ. — Имаше доста доброволци през годините, луксианци и хора, които разбираха истинската същност на Дедал. В други случаи извършихме инвитро оплождане.
Възлите в гърлото ми се надигнаха като жлъчка, което не беше хубаво, тъй като устата ми бе отворена. Течността щеше просто да изригне.
Един мускул на лицето на Деймън трептеше.
— И какво? В нощните часове Дедал действа като сайт за запознанства на луксианци и хибриди?
Нанси го изгледа студено и аз потръпнах от погнуса. Инвитро означаваше, че не разполагаха с женски хибриди, които да износят бебето. Независимо от думите й се съмнявах всички да са били склонни да участват в подобно начинание.
Зениците на Деймън засияха.
— С колко разполагате?
— Стотици — повтори тя. — По-младите ги държим тук, а когато порастат, ги преместваме в други станции.
— Как успявате да ги контролирате? От видяното днес разбирам, че едва съумявате да се справите с Мика.
Тя сви устни.
— Използваме проследяващи устройства, които обикновено задържат обектите там, където желаем. И все пак от време на време някои успяват да се измъкнат. Справяме се с онези, които не подлежат на контрол.