— Справяте се? — прошепнах ужасена, докато въображението ми рисуваше зловещи картини.
— Основите са превъзходни в почти всяко отношение. Те са изключителни, но могат да станат и доста опасни. Ако не бъдат приучени да живеят в обществото, трябва да се справим с тях по съответния начин.
Въображението ми бе уцелило десетката.
— Боже господи…
Деймън удари по масата и Арчър се приближи с ръка върху оръжието си.
— С две думи, създавате раса от бебета в епруветки и ако не се държат приемливо, ги убивате?
— Не очаквам да разбереш — каза с равен глас Нанси, изправи се и застана зад стола. Хвана облегалката. — Основите са идеалните образци, но както при всеки вид създания, има и лоши екземпляри. Случва се. Възможните плюсове от проекта надвишават по-неприятните страни.
Поклатих глава.
— И какви са плюсовете?
— Много от нашите основи вече са пораснали и са се вградили в обществото. Обучили сме ги така, че да постигнат най-висок успех. Всеки от тях е подготвян от най-ранна възраст за определена роля. Те ще станат лекари с невероятни способности, изследователи, които ще достигнат недостижимото, сенатори и политици, които виждат цялостната реалност и са способни да извършат социална промяна. — Тя спря и се обърна към Арчър. — А някои ще бъдат войници с безпрецедентен талант, ще се присъединят към редиците на хибридите и хората и ще създадат непобедима армия.
Косъмчетата на врата ми настръхнаха и аз бавно се обърнах. Очите ми срещнаха тези на Арчър. Лицето му беше безизразно.
— И ти ли си…
— Арчър? — каза с усмивка Нанси.
Той вдигна ръка от дръжката на оръжието и насочи два пръста към лявото си око. След миг оттам изскочи цветна очна леща и разкри ирис с цвят на аметист.
Поех си рязко дъх.
— Майко мила…
Деймън изруга тихо. Сега вече разбрахме защо само Арчър ни пазеше. Ако беше като Мика, можеше да се справи лесно с нас.
— Ех, какво рядко цвете си ти! — прошепна Деймън.
— Такъв съм. — Устните на Арчър се извиха в полуусмивка. — Но това е тайна. Не бихме искали другите войници и офицери да се чувстват неловко в мое присъствие.
Което обясняваше защо не беше използвал способностите си върху Мика, а го улучи с упойваща стреличка. Хиляди въпроси кацнаха на върха на езика ми, но бях онемяла от внезапното разкритие за това кой и какво беше Арчър.
Деймън скръсти ръце и отново се обърна към Нанси.
— Доста интересна тайна, няма спор, но аз имам по-важен въпрос.
Тя разпери широко ръце, сякаш го подканяше.
— Давай.
— Как определяте кой ще създаде бебетата?
Господи, стомахът ме заболя още повече и аз се свих, сграбчвайки ръба на масата.
— Това е доста просто. Освен инвитрото, търсим луксианци и хибриди точно като вас двамата.
Четиринайсета глава
Деймън
Трябваше да се измъкнем оттам. Възможно най-скоро. Само това ми се въртеше в главата.
Когато ни изпратиха до стаите ни, огледах Арчър малко по-особено и много по-внимателно. Войникът определено изглеждаше различен, но никога не бих познал, че не е човек. Не усетих нищо необичайно в него, нищичко, просто ми се стори малко неприятен, но забелязах, че Кити се чувства добре край него. Като изключим няколко по-хапливи отговора, за които точно аз не можех да го съдя, той изглеждаше съвсем нормален.
И честно казано, въобще не ми пукаше какво е той. Щом не е човек, значи просто трябва да го наблюдавам по-внимателно. Това, за което ми пукаше беше, че тук създаваха деца.
Това ме безпокоеше много и дори ме вбесяваше.
В мига, в който затвориха зад мен вратата на килията, се отправих към банята. Явно и Кити бе направила същото. Секунда по-късно изходът за нейната стая се отвори, тя влезе и тихо затвори вратата зад себе си.
Лицето й беше бледо.
— Иде ми да повърна — каза тя.
— О, чакай тогава да се дръпна.
Стрелна вежда нагоре.
— Деймън, те… — Тя поклати глава. — Нямам думи да го опиша. Това е отвъд всичко, което съм си представяла.
— И с мен е така. — Облегнах се на мивката, а тя седна на ръба на затворения капак. — Доусън не ти е споменавал нищо подобно, нали?