Тя поклати глава. Доусън рядко говореше за времето, прекарано в плен на Дедал, но обикновено не го правеше в присъствието на Кити.
— Не, но е казвал, че се случват ужасни неща. Сигурно имаше предвид това.
Преди да кажа каквото и да било, преминах в истинския си образ без предупреждение.
Съжалявам — казах, когато тя примигна. — Люк ме предупреди, че тук вършат неща, които ще ме побъркат. Впрочем забеляза ли нещо особено в очите на Арчър и Мика? Сещаш ли се кой още има такива очи? Люк притежава и онези странни размити линии. По дяволите, трябваше да се досетя, че хлапето не е обикновен хибрид. Той е основа.
Кити прокара ръце по бедрата си. Когато беше нервна, започваше да шава с ръце. Обикновено го смятах за сладко, но в момента ненавиждах причината, поради която го правеше.
Това надминава представите ни — каза тя. — Според теб с колко деца разполагат? Колко са навън и се преструват, че са обикновени хора?
Е, ние също се преструваме, че сме обикновени.
Ние не сме свръхчовеци, които могат да повалят някого само като свият юмруци.
Донякъде завиждах за тази им способност.
Жалко, това би било полезно, когато някой ми лази по нервите.
Стрелна ръка и плесна крака ми.
И какво въобще беше това? Тя — злата жена с костюм с панталон — не спомена нищо за подобна способност.
Общо взето, всички жени, които носят костюми с панталон, са зли.
Кити наклони глава.
Добре де, съгласна съм. Сега може ли да се съсредоточим?
Щом си съгласна, да. — Протегнах се и щипнах нослето й, но тя ме погледна мръснишки. — Трябва да се омитаме оттук, при това бързо.
Точно така. — Отново се протегнах към нослето й, но тя избута ръката ми. — Не се обиждай, но в момента хич нямам желания да правя странни бебета с теб.
Задавих се от смях. — Ще си благословена, ако имаш дете от мен. Признай го.
Тя завъртя очи.
Егото ти наистина няма граници, независимо от създалото се положение.
Ами обичам да съм последователен.
Такъв си — каза тя, гласът й прозвуча сухо в съзнанието ми.
Колкото и да ми харесва идеята да ти направя бебе, никога не бих го сторил при тези условия.
Пленителна руменина покри лицето й.
Радвам се, че сме на едно мнение, друже.
Засмях се.
Трябва да вземем ЛХ-11 и някак да се свържем с Люк.
Това ми се струва невъзможно. — Погледът на Кити блуждаеше по затворената врата. — Дори не знаем къде го държат.
Няма невъзможни неща — напомних й аз. — Но ми се струва, че се нуждаем от нов план.
Имаш ли идеи? — Тя издърпа ластика от опашката си и косата й се спусна на вълни. — Бихме могли да освободим основите. Това ще им отвлече вниманието. Или пък ти би могъл да приемеш формата на някого от работещите тук…
Предложенията бяха добри, но възникваха трудности. Бях убеден, че Дедал имат специална защита за случаите, в които луксианците приемат формата на някого другиго. И как бихме могли да достигнем до сграда Б и да освободим група малки супервойници?
Кити се обърна към мен и се протегна, прехапвайки горната си устна. Уви пръсти около светлината и докосна ръката ми. Цялото ми тяло потръпна. В истинската си форма бях много чувствителен.
Идеите не са добри, нали?
Напротив, страхотни са, но…
Не е лесно да ги осъществим. — Тя плъзна длан по ръката ми и изви глава; плъзна поглед по мен. Светлината ми се отразяваше в лицето й и от него струеше червеникав блясък. Кити бе красива, а аз бях толкова, толкова влюбен в нея.
Вирна брадичка, очите й се разшириха. Добре, може би бях произнесъл последната си мисъл в главата й.
Направи го. — Лека усмивка изви устните й. — И това ми хареса. Доста.
Коленичих така, че очите ни да са на едно ниво, и обгърнах лицето й с длани.
Обещавам ти, че това няма да е бъдещето ни, котенце. Ще ти осигуря нормален живот.
Очите й блеснаха.
Не очаквам нормален живот. Очаквам живот с теб.