Поех си въздух, но дробовете ми, изглежда, не действаха. Дедал едва успяваха да копират мутацията и бяха подложили Бет и Доусън на ужасни неща, опитвайки се да накарат Доусън да превърне и други хора в мутанти. Това, което Дедал не знаеха, беше, че лечението трябва да е породено от искрено желание, истинска нужда. Например от любов. Ето затова беше невъзможно да се копира.
Почти бях готова да им го кажа, за да спася кожата си, но осъзнах, че едва ли ще има значение. Уил не ми бе повярвал, когато му го казах. Това не можеше да се обясни с научни термини. Лечението изглеждаше почти магическо.
— Последния път научихме, че Деймън не бива да присъства по време на процедурата. Ще го доведем, след като приключим — продължи Дашър. — Легни по корем, Кейти.
Обзе ме облекчение, когато осъзнах, че ще им е трудно да ми прережат гърлото, докато лежа по корем. Но все пак продължих да протакам.
— Ами ако не успее да ме излекува? Ако наистина е било щастлива случайност?
— Тогава експериментът приключва обади се Нанси от своя ъгъл. — Но май и двете знаем, че случаят не е такъв.
— Щом знаеш, че случаят не е такъв, защо ме подлагаш на всичко това?
Не се опитвах да избегна болката. Просто не исках да доведат Деймън и да му причинят зло. Видях как това се бе отразило на Доусън; питах се как би се отразило на когото и да било.
— Трябва да направим проби — каза доктор Рот, на лицето му бе изписано съчувствие. — Бих те упоил, но не знам как би повлияло това на процеса.
Стрелнах очи към Арчър, но той извърна поглед. Нямаше да ми помогне. Никой в стаята нямаше да ми помогне. Това щеше да се случи и щеше да е отвратително болезнено.
— Легни по корем. Кейти. Колкото по-бързо го направиш, толкова по-бързо ще приключим. — Сержант Дашър постави ръка на масата. — Или ще се наложи да те принудим.
Вдигнах поглед, очите ми се впиха в неговите и изпънах рамене. Наистина ли си мислеше, че ще им сътруднича и ще ги улесня? Чакаше го изненада.
— Значи ще се наложи да ме принудите да легна по корем — казах аз.
Събори ме по корем доста бързо. Беше направо срамно колко бързо ме обърна с помощта на другия охранител, който бе влязъл с тях. Дашър стискаше краката ми, а другият придържаше дланите ми до главата ми. Мятах се като риба на сухо в продължение на секунди, но осъзнах, че е безсмислено.
Можех да вдигна само главата си, очите ми бяха на едно ниво с гърдите на охранителя.
— В ада има специално място за вас.
Никой не отговори. Поне не гласно.
Гласът на Арчър изпълни съзнанието ми.
Затвори очи и поеми дълбоко въздух, когато ти кажа.
Бях прекалено изплашена, за да обърна внимание на думите му или да се замисля защо се опитва да ми помогне, но си поех дъх. Докторът вдигна тениската ми и усетих хладен въздух. Настръхнах.
О, боже. О, боже. О, боже. Мозъкът ми изключваше, страхът ме обгръщаше с острите си нокти.
Кейти.
Студеното острие на скалпела докосна кожата ми точно под плешката.
Кейти, поеми си дълбоко дъх!
Отворих уста.
Докторът светкавично ме натисна и гърбът ми пламна. Изгаряща болка прониза кожата и мускулите ми.
Не си поех въздух. Не можах.
Изпищях.
Петнайсета глава
Деймън
Не се чувствах добре.
Преди около четири минути сърцето ми заби като лудо. Прилоша ми и едва успявах да поставям единия си крак пред другия.
Чувството бе познато. Както и недостигът на въздух. Бях изживял този ад, когато простреляха Кити, но в това нямаше логика. Донякъде тя беше в безопасност тук, поне от случайни психопати с пистолети, и нямаше причина някой да иска да я нарани. Не и в момента. Спомних си обаче какво причиниха на Бет, за да принудят брат ми да лекува хора.
Настръхнах, когато с охранителя поехме към дъното на коридора на болничния етаж. Кити беше наблизо. Добре.
Но болезненото чувство, натискът в гърдите нарастваше, докато се приближавах към нея.
Това не беше добре. Изобщо не беше добре.
Препънах се и едва не се строполих, което много ме изненада. Аз никога не се препъвах. Умеех да пазя равновесие.
Имитаторът на Рамбо спря пред една от вратите без прозорци и направи онзи трик с очния скенер. Последва кликване и вратата се отвори. Въздухът излезе от дробовете ми в мига, в който огледах помещението.