И тогава прозрях.
Отворих очи, погледът ми се понесе към широките скули на Деймън. Целта не беше аз да съм по-силна от Бет — не се съмнявах, че и тя е била силна и все още е. Целта не беше Деймън да бъде по-добър от Доусън. Целта беше да сме по-силни и по-добри от тях — от Дедал.
Сведох глава, нежно целунах устните на Деймън и в този момент се заклех, че ще се измъкнем оттук. Не зависеше само от Деймън. Нямаше да увисна в ръцете му и да чакам той да се справи с положението.
Щяхме да бъдем двамата — заедно.
Внезапно ме хвана през кръста и ме притегли към себе си. Едно изумително зелено око се отвори.
— Ей, здрасти — промърмори Деймън.
— Не исках да те будя.
Ъгълчетата на устните му се вдигнаха леко нагоре.
— Не ме събуди.
— Бил си буден? — Усмихна се широко и аз поклатих глава. — И просто си лежа и ме остави да те зяпам как спиш като някоя откачалка?
— Общо взето, да, котенце. Реших да те оставя да се наситиш, но ти ме целуна и… бих искал да се включа по-усилено в тази дейност. — И двете очи се отвориха; както обикновено, вглеждането в тях имаше ободряващ ефект. — Как се чувстваш?
— Добре съм. Всъщност се чувствам чудесно. — Настаних се до него, наместих главата си до ръката му и той погали косите ми. — Ами ти? Знам, че това най-вероятно ти е коствало много.
— Не се тревожи за мен. Това, което те…
— Знам какво направиха. Знам защо го направиха. — Сведох лице и протегнах ръка между двама ни. Той настръхна, когато погалих корема му. — Няма да лъжа. Болеше ме адски много. Докато го правеха, исках да… Дори не ти трябва да знаеш какво исках. Но сега съм добре заради теб. И все пак ненавиждам това, което те принудиха да направиш.
Дъхът му погали челото ми и настъпи мълчание.
— Невероятна си — беше всичко, което каза той.
— Защо? — вдигнах очи. — Деймън, не аз съм невероятна, а ти. Всичко, което можеш да правиш. Което направи за мен. Ти…
Той сложи пръст на устните ми и ме накара да замълча.
— След всичко, през което премина, си притеснена за мен? Изумяваш ме, котенце, наистина ме изумяваш.
Усетих, че устните ми се разтягат в усмивка. Беше ми някак странно да се усмихна след всичко, което стана.
— Ами нека го кажем така — и двамата сме изумителни.
— Така ми харесва. — Той приближи устни до моите. Целувката беше мила и нежна, но не по-малко поглъщаща от предишните ни целувки, тъй като в нея се съдържаше обещание — обещание за бъдещето. — Знаеш ли, не ти го казвам достатъчно често, а би трябвало да го правя при всяка възможност — обичам те.
Поех си рязко дъх. Всеки път, когато го чуех да произнася тези думи, се разчувствах дълбоко.
— Знам, че е така, дори да не го казваш непрекъснато. — Протегнах се и прокарах върховете на пръстите си по извивката на бузата му. — Обичам те.
Деймън затвори очи и тялото му се стегна. Той сякаш прибираше думите в себе си.
— Уморен ли си? — попитах, след като известно време го зяпах с ококорени очи.
Ръката му се стегна около тялото ми.
— Доста.
— Ще ти стане ли по-добре, ако преминеш в истинската си форма?
Той сви рамене.
— Сигурно.
— Тогава го направи.
— Ама че си властна!
— Млъкни и приеми истинската си форма, за да се почувстваш по-добре. Това властно ли звучи?
Засмя се.
— Обичам властното държание.
Тъкмо възнамерявах да изтъкна, че той използва прекалено свободно думата с „о“, но той се измести леко и отново допря устни до моите. Целувката беше по-дълбока, жадна и неотложна. Дори и със затворени очи почувствах бялата светлина, когато той промени формата си. Въздъхнах изненадано, напълно загубена в топлината и интимността на момента. Когато Деймън се отдръпна, едва можах да отворя очите си — светеше толкова ярко.
— По-добре ли си? — попитах. Думите ми бяха наситени с чувство.
Ръката му откри моята. Беше странно да видя тези озарени от светлина пръсти, вплетени в моите.
По-добре съм от мига, в който се събуди.
Шестнайсета глава
Деймън
Дедал решиха да не губят време, след като се убедиха, че имам дяволски добри лечителски заложби. Щом сметнаха, че съм достатъчно отпочинал, ме отведоха в една стая на болничния етаж. В помещението с бели стени нямаше нищо, освен два пластмасови стола, обърнати един към друг.