Поклатих потресен глава и коленичих до мъжа. Сложих ръце на стомаха му — незабавно потънаха в кръв. Не се разстройвах лесно, но, по дяволите, виждах червата на човека. Какво ли вълшебно сокче му бяха дали, че да се съгласи да си причини такова нещо? Боже!
Излязох от човешката си форма и червеникаво бяла светлина погълна мъжа и по-голямата част от помещението. Концентрирах се върху раната и си представих как разцепените краища се затварят и кървенето спира. Честно казано, нямах представа как става проклетото лечение. Обикновено просто се случваше от само себе си. Представях си раната и искрици енергия прехвърчаха през главата ми, без да правя съзнателни действия. Това, върху което се съсредоточих, бе светлината, проблясваща през раната… и Кити.
Вдигнах глава, докато си поемах дъх. Лицето на Нанси бе озарено от възторг, присъщ на майка, която за първи път вижда новороденото си бебе. Потърсих с поглед Кити и я открих. На красивото й лице бе изписано страхопочитание.
Сърцето ми спря за момент и аз отново сведох поглед към мъжа, когото лекувах.
Правя го заради нея — казах му аз. — Моли се да е достатъчно.
Главата на мъжа се разтърси. Лицето му отново придоби цвят.
Заради опала не се почувствах ни най-малко изтощен въпреки изключително тежкото лечение.
Отдръпнах ръце и станах, отстъпвайки крачка назад. Останах в истинската си форма достатъчно дълго, за да видя как мъжа се изправя на треперещите си крака. Погледнах отново Кити. Бе подпряла глава на ръката си. Арчър изглеждаше изнервен от процедурата. Тогава ми хрумна нещо.
Върнах се в човешката си форма и се обърнах към Нанси, която беше зяпнала нулевия пациент с такава възхита и надежда, че наистина ми призля.
— Защо те не създават хибриди? — попитах. — Основите могат да лекуват. Защо не го правят?
Нанси едва ме погледна и направи знак към камерата.
— Могат да излекуват всяка рана, но не могат да лекуват болести или да създават мутанти. Не знаем защо, но това е единственият им недостатък. — Побутна мъжа обратно към стола с изненадваща нежност. — Как се чувстваш, Ларджънт?
След като си пое въздух, той прочисти гърло.
— Малко отпаднал, но иначе добре, дори чудесно. — Усмихна се, докато въртеше глава към Нанси и мен. — Стана ли?
— Е, жив си — отвърнах сухо. — Това е добро начало.
Вратата се отвори и доктор Рот влетя в стаята, стетоскопът се поклащаше на гърдите му. Удостои ме с поглед.
— Впечатляващо. Гледах те на мониторите. Наистина изключително.
— Аха.
Отправих се към Кити, но гласът на Нанси проскърца като ноктите на котка върху черна дъска.
— Остани на място, Деймън.
Извърнах бавно глава, като междувременно забелязах, че другите охранители застават между мен и Кити.
— Защо? Направих това, което искахте.
— Все още не знаем нищо друго, освен факта, че го излекува. — Нанси заобиколи стола, наблюдавайки доктора и Ларджънт. — Как са показателите му?
— Чудесни — каза докторът, изправи се и окачи стетоскопа на врата си. Протегна се към джоба на престилката си и извади малка черна кутийка. — Можем да започнем „Прометей“.
— Какво е това? — попитах, докато гледах как докторът изважда спринцовка, пълна с блестяща синя течност.
С периферното си зрение забелязах как Арчър накланя глава при вида на иглата.
— Прометей е грък — каза Кити. — Е, всъщност е бил титан. В митологията той създава човека.
Очите ми проблеснаха весело.
Тя сви рамене.
— Пишеше го в една мистична книга, която четох.
Не можах да сдържа усмивката си. Кити и нейното зубърско четене. Прииска ми се да я целуна и да направя други неща. Тя долови мислите ми, защото се изчерви. Уви, нямаше да стане сега.
Доктор Рот нави ръкава на Ларджънт.
— „Прометей“ би трябвало да действа по-бързо, да предотврати очакваната треска. Ще ускори процеса на мутация.
По дяволите, чудех се дали на Ларджънт наистина не му пука, че е първото опитно зайче. Но нямаше значение. Инжектираха му синята гадост. Той се присви — лош знак — и Рот превключи на докторски режим. Показателите му удариха тавана. Хората започнаха да се изнервят. Никой не ми обръщаше внимание и аз запристъпвах към Кити. Бях изминал половината разстояние, когато Ларджънт скочи от стола и събори доктора на земята.
Застанах между Кити и централната част на помещението, където се намираше Ларджънт. Той направи крачка напред, после се сви и сграбчи коленете си. От челото му рукна пот и закапа по пода. Противна смрад на пот замени миризмата на метал.